Петър Салчев: Публиката я има, тя трябва да бъде провокирана
Пловдивските джаз вечери трябва да имат паралелна младежка програма, съветва музикантът
Нека търсим и развиваме активно културната идентификация на малкото парче земя, което обитаваме, именувано от нас град Пловдив и това трябва да става бавно и мъдро
Южният ритъм, който има града, трябва да бъде запазен
Петър Салчев e продуцент на проекта, който открива Международния фестивал Пловдивски джаз вечери. Известният музикант вече наложи в културния афиш своя бутиков фест Камерна сцена- Пловдив, който бързо се превърна в един от най-важните музикални форуми под тепетата. В последните години работи в тясна колаборация с емблемата Милчо Левиев, който и ще открие Джаз вечерите с проекта Song of the clown.
Петър за феста, джаза, публиката и града пред КАПАНА.БГ.
Какво е различното в тазгодишния джаз празник на Пловдив?
Различното е първо в това, че има четири вечери с по един концерт. За мен това е добър формат, публиката е много по-фокусирана. Става въпрос за сериозни, големи проекти, няма ги логистичните проблеми на сцената по време на концертите. Ако форумът се планува с няколко концерта на вечер може би те трябва да бъдат ситуирани на различни сцени. Смятам, че за десетия юбилеен фестивал формата- концерт на вечер е прекрасна. По традиция след голямата сцена следват джемсешъните на сцената в Bee Bop Cafе. Идеята е музикантите да се срещнат с публиката отблизо и да свирят с всеки, който иска да се качи на сцената.
Какъв знак дава Милчо Левиев на Пловдив с това, че открива Джаз вечерите- фестивал, чийто артистичен директор бе той в началото?
Маестро Левиев вече даде този знак на Пловдив, като се завърна в града, след дългогодишно отсъствие. За една година той направи много концерти тук. Самият той е достоен знак за Пловдив. За мен е чест, мисия и привилегия да мога да работя с артист от ранга на Милчо. Следващият му проект, с който се открива фестивалът е продължение на нещо, което се е случило по гениален начин в историята. Това е музика на Панчо Владигеров, която ни препраща към 20-те години на миналия век. Музика, писана от Панчо за постановките на емблематичния Макс Райнхард. Интерпретацията на маестро Левиев на тази музика я прави изключително интересна за съвремието. На сцената ще видим театър, джазова музика, симфонична музика, поезия. Еклектика, която бележи модерната сцена на нашето време и дава сериозно послание на бъдещите поколения. В проекта личи емоционалната връзка между Милчо и Панчо- едни от най-големите български музиканти. Концертът и проектът като цяло е един почетен знак и респект към това, което е оставил Панчо Владигеров. На сцената ще присъстват и внуците на Владигеров- Александър и Константин Владигерови. Пристигат от Виена, за да се включат в проекта с тромпет и кларнет. Интересното още е, че участват и други топ музиканти- Стоян Янкулов-Стунджи, Веселин Веселинов-Еко, Валери Костов. Вокалите са поверени на Вики Алмазиду и мен, а свързващият глас между пиесите е на Ицко Финци. Да не забравяме, че албумът Song of the clown е издаден преди четири години с продуцент Нов български университет. Той е представян само в София, в камерна зала България, и във Варна. Това е премиерата на този проект в Пловдив. Това ме мотивира най-много, тъй като можеше никога да не видим този проект на пловдивска сцена.
Цялото интервю може да прочетете на КАПАНА.БГ
Южен ритъм, на баба ти хвърчилото. Южен ритъм имат градовете в Италия, Южна Франция, Испания, Португалия – хем бавни, хем динамични, шумни, артистични, многоцветни. И прословутият айляк, с който много се гордеем е чисто и просто мързел, тъпота на населението и висене по тъпи псевдо лъскави кафененца и чалготеки. Бахти и глупостите. Това, разбира се, не важи само в Пловдив – в другите градове на БГ е още по-зле.