Понички с люти перущински чушлета боцкаше усмихната баба на Къпанките днес. Възрастната дама откъсваше парче тесто, увиваше старателно с него огнен пипер, и с неприкрита страст приемаше гурме хапката. С люта чушчица всичко върви- течен шоколад, кисело мляко, ракия. Поничките си ги купуваме, за да има подложка към чушката. Опитайте, няма да сгрешите. Серт е, ама не се забравя, обяснява жената. За разкош, топва тестото в мармалад от ягоди, а приема хапката с още по-люта от чушката ракия. Пиперът не знам, не е мое производство. Ама ей тоя гроздак ми е рожба. Пиеш и плачеш, обръща павурче на една ръка разстояние от фенката на лютото мъж от Перущица. Дошъл е на Къпанките без никакво намерение да ги зяпа. Да мръзнат във водата, ние тук си имаме друго занимание, обяснява човекът. И сочи мястото, от което си е купил няколко кебапчета. Като от еленско месо са, страхотни. Ако искате, има и захарен памук за лютите чушки на масата. Стават и със захарни петлета, ей там са. Но без съмнение- поничките най – им отиват, разкрива кулинарната магия на софрата той.
На събора в Перущица всичко за ядене и пиене е кинта- кебапче, кюфте, шишче, чаша вино, понички. Тестото за тях сръчен младеж бърка сякаш обработва кофа с цимент- със стара бормашина, на бавни обороти. Модните аксесоари по мегдана, играчките, пособията за дома се дават за 2 лева. Съобразяваме се с кризата. На хората им се ще, ама нямат мангизки. Даваме всичко почти без печалба, обяснява търговец от щанд за джунджурии. И рекламира лаещо кученце за два лева, което подскача в леген за два лева. 
