Омиротворители от
Общинска охрана не спряха битката
Площадът стана бойно
поле. Две бойни единици се сблъскаха в
люта битка в жежкия следобед. Полковник
Милко, на цели 16 години, организира
атаката срещу други въоражени до зъби
с пластмасови бутилки висши офицери и
редници. „Складовете“ с боеприпаси,
от които зареждаха хладните оръжия,
получили името си от хладката вода с
която ги пълнят., бяха всички фонтани и
чешмички около Военния клуб. Това, което
виждате тук е по-известно като Втората
водна световна война, а Първата беше на
15 юни този месец, обясниха ранените в
лазарета. И посочиха отново полковник
Милко като организатор на първата
всемирна битка.
Какво е разпалило
враждата, не е ясно. Причините за битките
са строго секретни, но имаме тайна
информация, че всичко тръгва от глобалното
затопляне и в този кризисен момент
армиите са решили да поемат нещата в
собствените си ръце, буквално. Битката
бе люта. Мнозина паднаха на бойното
поле, окъпани мощно от врага.
По средата на схватката
се появиха и омиротворители. Но не от
Съвета за сигурност, а пратеници на
Общинска охрана. Типовете в строги
униформи и още по-строги мустачки,
респектираха воините с ръста си и
принудиха двете страни да подпишат
мирен договор. Силата на дипломацията
надделя, поне временно. Мотивите на
омиротворителите бяха основателни –
в един от „складовете“ с боеприпаси
протичаше ток и всъщност бе твърде
опасно. Но до мир не се стигна. Самоувереният
героизъм, граничещ с вандализъм, запуши
ушите на войните и те продължиха да
бушуват своенравно. Мокри коси, дрехи,
тела и последната мисъл беше угрозата
от настинка- все пак се бореха за
оцеляване. Измежду мъжагите от 35 до 60
килограма, не по-малко безстрашни се
бореха и момичета. Във война няма правила,
нито пол – всички са мокри и това е!
