Големият художник издъхна тъжен
Георги Бояджиев- Бояджана си отиде днес. Синът на Златю Бояджиев издъхна тъжен заради многото простотия покрай наследството от татко му, което мнозина, включително и институции, пожелаха да си приватизират. Мрачен заради кражбите във фамилната му галерия, заради умиращия дух на Пловдив, заради края на една епоха. Със смъртта му завинаги се слага край на великата група на Йоан Левиев, Жоро Слона, Димитър Киров. В последния миг около маестрото са били близките му хора. Цялата арт гилдия в Пловдив скърби, загубила един от най-важните диаманти- този, който свързва епохите.
Кончината на Бояджана дойде само няколко месеца след голямата му изложба в Пловдив, с която отбеляза 80-годишнината си. Като наследник на може би най-великия български художник- Златю Бояджиев, Бояджана винаги е бил в сянката на гения. Поема риска да тръгне по пътя на баща си, без да следва неговия стил на рисуване. Новото изкуство на България го създаде нашето поколение аз, Жоро Слона, Йоан Левиев, Димитър Киров, казва приживе Георги Бояджиев. Аз не вървя по отъпканите пътеки, а по баирите, казва за собствения си път, извън бащината сянка, Бояджана.
Първите провокации към публиката Бояджана отправя още през 60-те години на 20 век, когато показва първите си работи с асфалт. Творческите му търсения минават през кубизма, експресионизма, сюрреализма, поп-арта. Експериментира и с пясък, стружки, различни части от машини и часовници.
