mediacafe.bg – Надя Глушкова
Ден пети , откакто, по пловдивски казано, една айлячка се развява в също толкова айляшка София. Каква е реалната прилика и разлика на столицата с останалите градове, накратко наречени провинция?
Аз, като представител на модерна и млада България, смея да кажа, че съм пътувала по света и имам изградена представа за натоварен град, динамично ежедневие, бързащи и закъсняващи хора за къде ли не. Къде се намира София в цялото уравнение? Впечатленията ми до момента са, че столицата ни е като нежелано бебе на световната цивилизация. Защо нежелано ли? Ами просто е, в глобален мащаб София наистина се развива според моделите на други европейски столици с едно голямо НО обаче.
Ще оставя но-то за накрая и ще ви разкажа за положителните емоции с които се срещнах из малките улички на София. Започнах своето проучване в една слънчева неделя, в която нямаше и едно облаче в небето, което със сигурност ме предразположи към усмихнат ден. Както един непознат мъж може лесно да те излъже и да те накара да се изгубиш в големите му тъмни очи, така и София ме накара да се намеря в малките и светли улички, като разкри пред мен една страна на алтернативния арт и ми показа активността на младите в София.
В пресечките на някакви си улици се озовах в един Апартамент с отворени врати към всеки, който е любител на планетата Земя, тъй като всички продукти от менюто са приготвени от лъчезарна и саркастична млада дама в домашна обстановка, а напитките са смес от всякакви тревисти и тропически плодове и билки, заведението не предлага сламки, което ми допадна като зелена идея. След тонизиращата трева, поех своя път по най- забутаните улички, като целях да видя истинската страна на града, а не Витошка или някой от многото молове. Стигнах до извода, че София може да предложи поле за изява на младите и амбициозни артистични кадри до толкова, колкото Пловдив никога не е могъл и на дали скоро ще може.
Задният фон на София бе изрисуван със сполучливи графити и шаблони, които като по чудо не бяха обезобразени с дебилни таг- ове на псевдо- артисти. Не знам дали защото самата аз съм еко, но успях да попадна на един също толкова екологичен магазин, който действително ме впечатли, всички артикули, които се предлагаха бяха от преработени и рециклирани материали и смея да кажа, че по модел и визия застават на предна позиция пред повечето популярни и комерсиализирани марки. Собственикът явно е един от онези яки хора, които наистина ги е грижа за планетата ни и не е рамкиран от стереотипа на обществото а точно обратното, разчупва границите му.
Голямото Но, което виси над София, от части е в боклуците и глутниците кучета, които кръжат и яростно лаят след шофьори, които пък никак не уважават пешеходците, а от части е в хората, които по незнайни за самите тях причина се отнасят пренебрежително един към друг, а още повече към не софиянци. Това отношение обаче не всеки го практикува, за съжаление за пореден път се убеждавам, че проблемът на обществото не са младите, които не знаят какво да правят с живота си, а точно обратното- децата на социалистическа България се държат настървено, като глутница кучки и не проявяват особено толерантност или мили чувства към всеки, който се осмели да им препречи пътя. Така наречените възрастни хора са тези, които гледат сърдито и чакат нещо да се случи, та и те да отворят уста и да бълват купчина изпражнения и с това денят им да се счита за ползотворен.
С настъпването на вечерта разбира се нещата придобиват съвсем различен вид, младите изскачат като гъби готови за премеждията на нощта. Единственият проблем тук е, че тези премеждия са свързани с голяма сума пари, като градът не прощава на портфейла и като връзка за една нощ, взима всичко, но пък те дарява с бурни страсти и спомени.
А на всички онези от вас, които се оплакват и недоволстват от София, мога само да кажа да бутнете стените на предразсъдъците си и да се отпуснете. Както във всяка нова връзка всичко е цветя и рози, така и София е отражение на вашите чувства и емоции…
