Сноубордисти и скиори слаломират край Античния
Зимата била зла и люта? Няма такъв филм. Прекрасна е, а снегът дори е недостатъчен, казва Емил, докато закопчава апаратите на сноуборда си. Първи ще тества бялата рампа, която е направил с приятели и с помощта на лопати само на няколко метра от Античния театър. Не е за вярване, но снимките ще ви уверят. Симпатягите са превърнали Стария град в Пампорово и карат борд в градски условия, върху дебелата бяла покривка на калдъръма в архитектурния резерват. Току що я завършихме мини шансата. Наклонът до нея е перфектен, сочи Емо скритите от снега стълби, по които смята да се пусне. Надига се, слага ръкавиците си и полита надолу. Прави почти съвършен скок, слаломира по импровизираната писта и забива кантовете за спиране точно на входа на Античния. Братлета, невероятно е. Давайте, вика на приятелите си Филип, Пешо и Мони бордистът. А те, един по един, пускат трасето и правят невероятни алпиоли, след скок от бялата рампа.
Момчетата са ученици в Руската гимназия и използват дървената ваканция, за да упражняват уменията си на дъската. Правят го често. Днес са в Стария град, утре на Бунарджика, в други ден- на Младежкия хълм. Търсим нови „писти“ и ги намираме. Пловдив има много места, по които можем да се пързаляме. Самият град е алтернатива на зимните курорти с тепетата си, обясняват гимназистите. 
След минути мълвата, че Старият град се е превърнал в ски писта тръгва и до половин час на място пристигат още дузина сноубордисти, сред които и Мина. Чаровницата идва директно с дъската за пързаляне на гърба си, в нужните за целта специални обувки и атрактивен шарен екип. Гледаха ме странно, защото минах по Главната с борда. Отгаварях на любопитните, че отивам да се пускам в града, а те правеха шашави движения с ръката. Е, ето ме, тук, на калдъръмено-снежната писта, на пъпа на Пловдив. И сега се пускам, за да полетя малко преди да ида на работа. Имам 40 минути и застъпвам втора смята в клуб Петното, обясни Мина. 
Добра е, много е добра. И няма страх. Тук, в тези условия, липсата на страх е най-важна, тъй като е доста стръмно. Наклонът е сериозен, а и рампата си я бива. Укрепваме я с допълнително сняг след всеки няколко скока, разясни допълнително Емо от Руската, който се описва като човекът, дето винаги пада по задник. Кара борд от четири години и твърди, че пистата в Стария град е една от най-добрите, по които е хвърчал. Къса е, екстремна, създава предпоставки за трикове и скоци. Е, Бунарджика й съперници, но пък тук се пускаш и след три минути отново си на стартова линия, при това без лифт. Докато на Бунарджика се върви повечко, разкрива Емо. 
Най-вещ в зимните спортове е Филип, който кара от 6 години. Лети като пършинг по пистата и се завърта на 360 градуса при скок от рампата. Братлето е страхотно. Но не може да пада както аз го правя, довършва Емо и демонстрира скок с хващане на борда във въздуха.
