Ивана Папазова: Искам да обединя творците на Пловдив. Античният театър не е кръчма

Съюз за Пловдив“ номинира актрисата Ивана Папазова за зам.-кмет по културата

Ивана Папазова – актриса в Драматичен театър Пловдив, два пъти носител на Награда „Пловдив“, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ – актьорско майсторство

– Г-жо Папазова, как оценявате факта, че сте първият член на бъдещия кметски екип, който Дани Каназирева и „Съюз за Пловдив“ обявиха?

– Оценявам го като доверие към моя  професионализъм. През годините винаги съм работила с Дани Каназирева и съм я подкрепяла, защото тя е показала, че наистина държи на културата и образованието в нашия град. За мен тези сфери не са просто някакви точки за изпълнение от дневния ред на кмета. Дани и хората от нейния екип ме спечелиха още първия път, когато се захванаха с местната политика, с отношението си към изкуството, културата. Знаете ли, имаше пловдивчани, които за първи път влизаха в театъра заради Дани Каназирева. Културата заема важно място в работата на лидера на „Съюз за Пловдив“ през всичките тези години.

– Редно ли е според вас Античният театър да се отдава под наем за частни партита?

– Категорично не. Античният театър трябва да бъде място за култура. Той за това е създаден. Никакви банкети нямат място там. Наредбата трябва да се промени и тази сцена да остане запазена за културни събития. Нека да видим числата – колко пари е получила общината от отдаване под наем на Античния? Сигурна съм, че сумата е нищожна за града ни, а срещу това получаваме срам. Рискуваме и сигурността на театъра. Даже трябва да обсъдим и отварянето в определени дни и часове на Античния театър за безплатен достъп на пловдивчани. Вече има цяло едно поколение, което вероятно не е стъпвало никога там. А преди години мястото бе любимо за младите артисти на града ни. Нека пазим Античния театър, а да не го превръщаме в кръчма.

– Как Пловдив трябва да се готви за 2019 година, когато заедно с италианския град Матера ще бъде Европейска столица на културата?

– Аз като творец в този град ценя заслугите на фондация „Европейска столица на културата 2019“ за спечелената титла. Там има хора, които наистина си разбират от работата. Но не бива всичко в областта на изкуството и културата да се затвори само в проявите през 2019г. Това не трябва да е един акт, защото Пловдив е европейски град, най-старият жив град на континента, и трябва да работим той да продължава да бъде такъв. Много се надявам парите, които ще бъдат предоставени на града ни като Европейска столица на културата, да бъдат изразходвани правилно, за неща, които действително са ценни за Пловдив – за духа му, за идентичността му, за традициите му. Аз съм пристрастна към театъра и много бих искала в близките години да има театрална постановка, подготвена от режисьор с общоевропейска известност, в която наред с пловдивските актьори да играят и европейски знаменитости. Това е моя мечта, която пловдивчани заслужават да се случи. Желая да се направят неща, които досега никога не са правени.

– Има емблематични за Пловдив архитектурно-исторически квартали и  обекти, които са в лошо състояние. В какъв формат трябва да се водят дебатите за тяхното поддържане и социализиране, според Вас?

– За опазването на културно-историческото наследство в Пловдив, за неговото експониране и социализация трябва да се води диалог между управляващите и компетентните експерти. След това, обаче, трябва да се търсят пътища взетите на експертно и управленско ниво решения да достигнат до обществеността. Трябва задължително да има обратна връзка, да се чуят активните граждани. А не да се вземе решението и да се каже „Това е! Край!“ Трябва автентично да се реставрират и експонират обектите, за да влезем в ЮНЕСКО. С какво Несебър е повече от Пловдив?  Затова е необходимо да се отделя повече време на хора, които са доказани специалисти, които вече са осъществили качествени проекти, а не бутафория. Даже и в театъра вече не е бутафорно, като става въпрос за вода, тя е истинска на сцената. А в днешно време да надграждаме идентичността, автентичността с изкуствени кубчета, това е смешно, нелепо. В бързината да се усвояват средства, се забравят неща, чието заличаване е непоправимо . 

– В глобализирания свят може ли Пловдив да съхрани своята идентичност? Занимава ли Ви такава тема?

– Всяка държава, всяка националност е с уникална идентичност. Както казва писателят Недялко Славов, онзи на Антарктида е с дръпнати очи заради климата и светлината там, за да може да съществува. Затова така изглежда, има своите нрави и обичаи. Той е необикновен, искам и мога в днешно време да отида и да го видя. Но аз! Аз също съм уникална тук в България, в Пловдив! Затова нека светът също да ни види, да знае, че ние сме неповторими.

Опазването, популяризирането и препредаването между поколенията на културното наследство – материално и нематериално е особено актуално в съвременния свят. Глобализацията, на която всички сме подвластни, поставя пред всеки народ не само предизвикателството, но и стимула за съхраняване на неговата оригиналност и неповторима идентичност. Убедена съм в това, ще работя за това. Няма такъв дух на култура и традиции като духа на Пловдив! Несравним, божествен обитаван от дъха на творците на миналото и настоящето. Защото не са ли тъкмо творците, които придават на града неповторим облик и дух. Надявам се да мога да обединя творците на този град, защото си мисля, че не им се отделя достатъчно внимание. За съхраняването на този дух имат заслуга хората, които живеят и работят в този град. Нека да накараме Пловдив и пловдивчани да се гордеят с това, защото те го заслужават. Заслужават добър стопанин на града, излъчен на честни избори.

Много харесвам „Балада за Пловдив“ на кубинския поет Николас Гилен с онзи прочут стих: „във Пловдив във града вековен една нощ спря да бие сърцето ми и нищо друго“. Бих избрала за свое мото перифразата: “Пловдив и нищо друго, тук и сега!“