Шарени скулптори,
родени от мрака. Ръцете на незрящите са
изградили утопия. Творят нещо
несъществуващо, различно и обичано.
Бързо се влюбваш в червените вази,
розовите чашки, зелените животинки или
белите прегръщащи се. „Не е нужно да
имаш очите, за да направиш нещо красиво.
Светът ми е пълен изцяло с форми и
създавам такива.”, казва един от
незрящите. Изкуството не е реалният
живот и дори не е негово отражение. То
създава свой собствен живот, извън
времето и пространството, прекрасен
със своята отвлеченост, казва актьорът
Коклен преди 2 века. Неговите думи се
съгласяват с будните творци с широко
затворени очи. Те са 30 и даже са сигурни,
че ще е събират самоинициативно всеки
месец да творят, защото това ги прави
щастливи.
Националният център за
рехабилитация дава възможност на
незрящите да се занимават с изкуство.
Има и други програми за развитие освен
арт терапията – готварство, зрителен
ориентир, компютри и много други. Днешното
събитие не е епизодично. Целта е центърът
да съществува като постоянно работещо
звено.
След изпълнението на малките
вокалистки от група Славена, които
изпяха песента На тъмно в културния
център Тракарт, взе думата Жорж Трак.
Той даде пример за хората на изкуството,
че те са с дълги бради, дълги коси,
небрежни дрехи, защото показват
свободолюбието си и за тях са по-важни
творенията, отколкото самия им облик.
Той също каза, че е важно усещането за
съпричастност и че проблемът за Светлината
е откакто свят светува и ражда потребности.
След това покани гостите в близкия
ресторант за вечеря на тъмно.
