Не само децата, но и техните родители сме смяха до сълзи на клоунадата
Стефка Георгиева
Бях забравила какво е да отидеш на цирк, но си припомних. Вчера и то насред улицата. Спомените ми за манежа, клоуните, животните, жонгльорите – всичко това бе обвито в една сива мъгла на детската ми памет, в която не съм сигурна кое е било реалност и кое е създадено от тогавашното ми детско съзнание. Обаче се намери един човек, италианец, който разбули мъглата, която при появата му заприлича по-скоро заприлича на захарен памук, и с радост я изядох, докато не си спомних и най-дребните детайли под някогашните цветни куполи.
Започна фестивалът на Кукления театър „Двама са малко, трима са много“. Началото бе поставено пред погледите на минувачите с един артист, едно куче и червен пластмасов куфар. Уннико, така се казва мъжът, пристигнал от Италия, за да ни накара да спрем за половин час пред него и да се разсмеем до сълзи така, както не ни се е случвало… Бога ми, не помня от кога. С радост наблюдавах насядалите в кръг деца около него и щастливите погледи на родителите. Шоуто може би им напомни и за тяхното детство. Част от представлението бе и кучето Спайк, което правеше забавни трикове, но в даден момент, животинката уморена от жегата, избяга зад реквизита, за да утоли жаждата си…
Целия текст и снимки от уличната клоунада можете да видите в КАПАНА.БГ
