Стотици млади хора заляха града в днешното недоволство срещу статуквото и системата
Ако не се събудим сега, ще отрезнеем в отломки от демокрация и колоси на диктатурата, зоват Ранобудните
Около хиляда Ранобудни студенти, техни преподаватели и поддръжници се включиха във втория протест на Окупаторите от ПУ тази вечер. Младите хора ясно и точно отправиха исканията си към онези в Народното събрание, както и към всички хора, които подкрепят или не техните действия. Искаме промяна. Всички я искат, но мнозина ги е страх да го изрекат, а други ги е страх дори да си го помислят. Не делим хората на леви, десни, сини и червени, както го правят тези, които дърпат конците в България вече 23 години от „новото начало”. Няма ново начало. Разберете го. Има печално продължение на едно задкулисие, което 
накара хората да изпаднат в тежка летаргия. Доведе до тоталното разделение на обществото. Само ние можем да ги събудим, каза историкът Иван, която бе сред най-гръмогласните в днешното шествие. Което тръгна точно в 17.10ч. от Ректората с изчитане на общата декларация на всички Ранобудни от окупираните университети в България. Тя бе посрещната с бурни аплаузи от преподаватели на ПУ, хора на изкуството, обикновени граждани, които искат по-добър и чист живот.
Колоната водеха Ранобудните от ПУ и гостите им от столицата. Вие сте позор, оставка и затвор! Искаме бъдеще! Искаме промяна, не искаме 
подмяна!, нареждаха в марша си младите хора. Случайни минувачи се вливаха в множеството от бившия Партиен дом чак до Областната дирекцията на полицията. Главната вря и кипя с протеста. Не 
можем да си позволим още да ни газят. Ще ни затрият и като нация, и като държава. Ще унищожат душите ни, достойнството ни. Само те ни останаха, коментира 47-годишен юрист, който се включи случайно в шествието.
На няколко пъти студентите се проверяваха по бройка с „Който скача е студент”. 80 процента от протеста се вдигаше във въздуха заедно с трибагрениците и транспарантите си, което доказа, че в събитието участваха предимно млади хора. Ако сега не се събудим, 
в един момент ще отрезнеем от странното си пиянство в някаква жестока разруха, без институции, сред отломки от демокрация и колоси на диктатурата и олигархията. Ако това искате, пасувайте, обръщаше се към зяпащите минувачи филологът Красимир.
Кулминацията на днешното студентско недоволство бе в тунела, където Ранобудните и техните поддръжници пяха химна. С гласа си няма да бутнем Трихълмието над нас, но ще бутнем Триадата в парламента. Бъдете сигурни, силни сме, защото сме заедно. Знаем, че ние сме бъдещето, нареждаше по мегафон една от най- активните пловдивски студентки в окупацията. 
Шествието завърши обратно пред Ректората. Ранобудните се върнаха в 5 аудитория, за да бистрят следващите си стъпки, а хората, които са против случващото се в 
страната обещаха, че и следващия път са зад тях. Тези млади хора върнаха дебата в обществото, отново запалиха искрата на надеждата, че нещо можем да променим. На тях разчитаме, каза след края на протеста художникът Иван Шишков- Шишо. 
