Наша гордост- първият личен кметски вестник излезе по случай супер успешното двугодишно управление на Славчо Атанасов. Искаме втори тираж!“Кметът”. В 16 таблоидни страници. Този шедьовър на родния печат се появи неочаквано вчера сутринта из пловдивските улици. Глашатаи раздават вестника чудо на ръка из кварталите. Разпространяват го почти апокрифно. Тъй като до мига на отпечатването му малцина бяха просветените в идеята да се пръкне интелектуален труд във възхвала на величествения воевода, управляващ града ( изтипосан на първа страница в целия си блясък, с героично набола брадичка и решителен поглед, Славчо наистина изглежда величествено). Под тепето попадна случайно на дебелия многотиражен своеобразен вестникарски оргазъм “Кметът“. Двете години на Славчо Атанасов”. Постиженията на градоначалника и администрацията му са описани детайлно на цели 16 страници, илюстровани брилянтно с лика на кмета почти на всяка от тях. “Подобно нещо е нямало и по тоталитарно време. С такъв диамант на хартия и Тато не може да се похвали”, коментират с усмивка, но и с тъга политически анализатори. Специалистите сравняват идеята за отпечатване на “Кметът” като красив автогол на финал на световно по футбол в 93-ата минута. “За 24 часа Славчо влезе в дебелите книги. Първо в медицинските учебници като уникален случай- оздравя като по команда от тежък вирус. И второ- в журналистическите буквари- издаде първия в историята двугодишник- Работническо дело в таблоиден вариант”, цъкат с език сломени политически опоненти на кмета.
Не е ясно колко е тиражът на творението. Нито колко е струвало кметското удоволствие да прочете добри думи за себе си, диктувани от самия него и написани за самия него. Не е ясно също дали средствата за отпечатването му са изкарани от джобовете на данъкоплатеца. Ясно е само едно- четейки “Кметът” пловдивчанинът се чуди под тепетата ли живее, или е гражданин на Ел Ей.
Чудно е как 16 страници са стигнали за постиженията на местната власт в 24-те месеца брилянтно управление. Вероятно заради липса на средства не е намерено място на култовите евро тоалетни, които кметът гордо открива на всяко полугодие. Няма я и грижата за бездомните кучета и щъкащите котки. Няма я ежедневната приемна на граждани. Няма го евтиния градски транспорт. Няма го разбирането към инвалидите и пенсионерите. Няма го завишения строителен контрол. Иначе не е забравена Нощта на галериите и музеите, родена и организирана от Веси Сариева (във фундаменталния будителски текст “Народът може и да е заспал- пловдивчани обаче-не” дори не се споменава името на майката на арт проекта).
“За мен няма наши и ваши”, започва от първа страница епохалните си съждения Атанасов. “Хванал съм се на хорото, пловдивчани поръчват музиката!”, лепи удивителна в супер заглавието на челната страница. Там са вмъкнати още няколко акцента- сагата Шишманци и детска градина Велина, описана като европейското бижу в Тракия. Ще ви представим на две порции този бутиков таблоид. Като под всяка една ще слагаме своя кратък коментар за едно от култовите заглавия. А докато го правим, плачем от умиление!
Да се простираме според чергата си, или да се мятаме на летящото килимче
Абе тоя квартал Тракия в коя част на Брюксел се намира?
Явно хорото е индивидуален танц и музика не е нужна. Нужно е въображение 
И сме първи, и сме най-добри, и ни легна евтинко… 
Новият дом спаси горичка, глътна 2,3 милиона
Няма нужда да пускат България и Руски- свикнахме и без тях. Задръстванията обогатяват речника и социалните контакти
Бели лебеди в мътно блато
Епохалният текст за Нощта на галепиите и музеите, в който никъде не е упомената майката на проекта Веси Сариева
