Архивите разказват: Фабриката на Гюмюшгердан и текстилният бум

От село Първенец до индустриален символ преди Освобождението

Съвсем наскоро ви припомнихме историята на двама предприемачи, поставили основите на модерната индустрия в България след Освобождението – Историята на фамилиите Бомонти и Фрик – създателите на ранната индустрия в града и съдбата на наследството им, след съдебни битки и национализацията.

Архивите разказват: Забравените индустриалци на Пловдив

Днес се връщаме още по-назад във времето ,в годините преди 1878-а, за да разкажем за една от най-значимите текстилни фабрики у нас тогава.

В наша статия от поредицата за знатните пловдивски родове вече ви срещнахме с фамилията Гюмюшгердан, за която се предполага, че произхожда от родопското село Бойково. Смята се, че основател на рода е Атанас Калмуков, наричан още Куманов. Имената на неговите синове – Димитър и Георги – се срещат в списъците на майсторите от Пловдивския абаджийски еснаф през 1769 и 1793 година. Там те вече са записани с фамилното име Гюмюшгердан, прякор, който семейството получава, защото майка им носела наниз от сребърни монети.

Внукът на някогашния селянин от Бойково, също на име Атанас, около 1800 година става първомайстор на абаджийския еснаф в Пловдив. Именно от неговите наследници започва възходът на рода, който оставя трайна следа в икономическия живот на региона.

Най-известни сред тях са братята Михалаки, Димитър и Георги. През 1847 година те основават втората фабрика за вълнен текстил в България. Предприятието се намира в земите между днешните села Първенец и Храбрино и е оборудвано с модерни за времето си машини, част от които внесени от Виена. В производството работят около 50–60 души, които изработват висококачествени вълнени платове.

Главен инициатор на начинанието е най-големият брат – Михалаки, докато по-малкият Димитър участва като негов съдружник. Фабриката произвежда основно шаяк за нуждите на османската армия и получава множество поръчки, което бързо превръща предприятието в едно от най-значимите за времето си.

През 1853 година фабриката е разширена и е изградена нова сграда. Михалаки Гюмюшгердан започва и създаването на първите терасовидни лозови насаждения в района. Жителите на Първенец и околните села намират препитание не само във фабриката, но и в лозята и дерменджийниците, изградени край реката.

Успехът на предприятието обаче предизвиква и недоволство. Смятало се, че дейността на фабриката довежда до масово разоряване на абаджиите в региона. Затова част от тях потърсили помощ от един от водачите на българомохамеданите. Родопчани дори изпратили човек, за да убие Михалаки…

Цялата история четете в lost in Plovdiv.com