Пловдивското село Белащица пази легендата за ослепените Самуилови войници

Манастир на повече от 1000 години, чудотворно аязмо и хилядолетен чинар свързват пловдивското село с драматичните събития от времето на цар Самуил

Повече от хилядолетие след смъртта на цар Самуил тленните останки на владетеля бяха положени в мраморен саркофаг в базиликата „Света София“ в столицата. Историческото събитие, което върна в България останките на един от най-значимите владетели на Първото българско царство, е повод да си припомним и една малко позната история от Пловдивския край. Според преданието именно ослепени войници от армията на Самуил поставят началото на днешна Белащица – село, което пази и един от най-старите действащи манастири в региона.

Легендата отвежда към драматичните събития след битката при Ключ през 1014 г., когато византийският император Василий II нарежда пленените български войници да бъдат ослепени. Според преданието на всеки сто души бил оставян по един едноок водач, който да ги преведе обратно при владетеля им.

Историята разказва, че група от 15 000 ослепени войници била подарена на византийския военачалник Никифор Скифи, който ги довел в района на днешна Белащица.

Това предание не е исторически доказан факт за основаването на селото, но е част от местната памет, която свързва Белащица с една от най-трагичните страници в средновековната ни история.

Манастирът, основан от византийския военачалник

Една от най-ценните исторически и духовни забележителности на селото е Белащенският манастир „Св. Георги Победоносец“, основан през 1020 г. от византийския военачалник Никифор Скифи. Действащият девически манастир е обявен за паметник на културата и съхранява спомена за времето, в което районът е бил част от териториите под византийска власт.

Особено място в манастирския комплекс заема чудотворното аязмо, разположено под открития притвор на църквата. Според преданието то съществува още от основаването на светата обител. Водата му и до днес привлича посетители, които идват не само заради духовното значение на мястото, но и заради неговата история.

Манастирът е и своеобразна отправна точка към миналото на Белащица – към легендите за ослепените войници и съдбата на хората, които според местното предание са намерили убежище в района след военните кампании на Византия.

Хилядолетният чинар – живата история на Белащица

Другата забележителност, с която Белащица е известна далеч извън пределите на Пловдивска област, се намира в местността „Чинарите“. Там расте вековно дърво, за което се посочва, че е на повече от 1100 години, а обиколката на ствола му достига 13,7 метра.

Чинарът, определян като най-дебелото дърво в България, е сред природните символи на селото, а местността около него е обявена за защитена. днешната дестинация, за която ви трябват само около петнайсетина минути, за да стигнете до село Белащица. Още за вековните чинари в Белащица четете в lost in plovdiv.com.

Възрастта на дървото го поставя в исторически период, близък до времето на цар Самуил и основаването на манастира. Така в Белащица историята не е само в преданията и старите сгради, а присъства и в природата – в едно дърво, което е преживяло векове промени в съдбата на района.

Освободиха чинара в Белащица от „оковите на асфалта“

От Самуиловата трагедия до днешния исторически ден

На 3 октомври 2026 г. тленните останки на цар Самуил бяха предадени на България на официална церемония в Солун, след което бяха транспортирани до София с военнотранспортен самолет „Спартан“. В столицата владетелят бе посрещнат с държавни почести, а по-късно останките му бяха положени в специално изработен мраморен саркофаг в базиликата „Света София – Божия премъдрост“.

Завръщането на останките на владетеля в България придава нова актуалност и на местните предания, свързани с неговото управление и последните години на Първото българско царство. Сред тях е и легендата за Белащица, която свързва съдбата на хиляди ослепени войници с основаването на селището и с появата на манастира.

Историческите свидетелства и местните предания не бива да се смесват, но заедно те очертават начина, по който паметта за миналото се предава през поколенията. А в Белащица тази памет има своите конкретни места – манастира „Св. Георги Победоносец“, аязмото и вековния чинар, които продължават да привличат поклонници, туристи и любители на историята.