Девойки сипят листа от рози по пътя на патриарх КирилВърху листа от рози стъпваше руският патриарх Кирил 
в Пловдив днес. Девойки в български носии постлаха килим от цветя по улица Отец Паисий, от където мина главата на руската православна църква на път за облепения с тапети митрополски храм-паметник „Св. Марина“. Процесията с коли на гардове, духовници, политици и бизнесмени спря край градинката на Джумаята. От там патриархът, свитата му и домакините му се отправиха към центъра на пловдивската епархия, където ги чакаше дядо Максим. Полицейски ленти бяха опнати от двете страни на улицата, а униформени служители на реда държаха дистанция между зяпачите и делегацията. Кирил поздравяваше всеки с „Христос Воскресе“ и подканяше хората към храма. Някои тръгнаха след него, други не. Червена пътека бе опъната пред входа на църквата, а патриархът на моменти изглеждаше изненадан от помпозното посрещане. Докараните с автобуси от цялата област миряни вече се тълпяха в двора на митрополията.
Тези, които останаха отвън, виснаха на крак пред общо трите изнесени екрана, които предаваха църковната служба на живо. Въпреки това хората напираха да влязат в самата черква, за да зърнат Максим и Кирил рамо до рамо. Но не би. Мисията се оказа невъзможна. Десетки останаха отвъд оградата, но чуха всичко, което Кирил им завеща в словото си. Той препоръча на хората да загърбят консуматорските ценности и да обърнат внимание на духовното. Да не се ръководят от рекламите, които призовават да вземем всичко от живота и да преодоляват изкушенията. Като даде за пример историята на Св. Марина, която се е отказала от блясъка, от житейския комфорт и елита, за да се отдаде на вярата и да страда за нея. В същия миг хората на митрополит Николай, известен с блясъка, в който живее, опъваха поредна червена пътека, която да отведе в покоите на владиката важните гости след края на църковната служба.
Самият дядо Николай пък отново говори за медии и внушения в словото си. Дядо Максим не каза нищо. Максиме, за теб сме тук, зовеше възрастна жена в двора на митрополията, докато хора с раса извеждаха патриарха от черквата. Той само кимна и докосна главичката на малко дете, насочено към него от вярващия му татко. 
