Пловдив плаче с прах и тухли

Архитекти бранят с телата си живото наследство на града

Европейска столица на културата сме заради хората, които защитават интересите на града, коментират гражданите

Жива верига се опъна и днес пред останките на тютюневия склад, намиращ се на „Одрин” 8. От ранни зори архитекти и будни граждани пристигнаха на мястото, опорочено от строителна бригада, опитваща се да сравни със земята сградата, която поради техническа причина все още не е вписана като паметник на културата.

Днешният ден е ден на траур за пловдивската общественост, коментираха хората пред унищожената фасада. Жителите на града, с посърнали лица и сълзи на очи, се опитват да спасят останките от сградата, в която все още са запазени стенописите на Вълчан Петров. Първоначално гражданите бяха толкова шокирани от събитията, случили се през последните два дни, че дори не знаеха как да коментират. И все пак, заедно, се хванаха за ръце пред тютюневия склад, уплашени, че днес ще продължи събарянето на емблематичната постройка.

В живата верига участваха видни архитекти, хората от Фондация Пловдив 2019, издатели, културни оператори, хора от театъра и десетки други пловдивчани, искащи  опазване автентичния вид на Тютюневия град. В мирния протест участие взеха дори деца и младежи, които също са загрижени за съдбата както на склада, намиращ се на номер 8, така и на останалите постройки.

Протестът по-скоро заприлича на мълчаливо бдение, което се прехвърли пред сградата на община Пловдив. Тръгвайки към централната градска част, участниците символично взеха по една тухла, а някои от тях цяла греда, които пренесоха с ръцете си до входа на общината, полагайки отломките от бисера в Тютюневия град пред входа на административната сграда. Гледката наподобяваше това, което бихте видели на погребение, а не на протест. Гражданите вместо да хвърлят пръст върху гроб, каквато е традицията у нас, полагаха тухли върху стълбите, запазвайки пълно мълчание в този момент.

По нареждане неясно от кого, общинска охрана започна да премества отломките от сградата в съседната градинка, но никой не остана безпристрастен към това. Пловдивчани връщаха обратно всеки къс от полуразрушеното съкровище на Тютюневия град. Около час, активните граждани молеха някой да им обърне внимание и да ги изслуша. През първите 30 минути никой не обърна внимание на насъбралото се множество хора, което не само разочарова, но и изнерви протестиращите.  

Около 10:00 часа, на входа на общината се появиха зам.-кметът по културата Амелия Гешева и зам.-кметът по обществен ред и сигурност Маринов, които обявиха, че все пак гражданите ще бъдат чути, обаче само малка част от тях. Маринов заяви, че могат да влязат само петима души от всички, които бяха дошли. Ние тук не сме партийна организация или платени протестиращи, за да излъчваме представители. Ние сме хора, дошли по собствена воля, и влизаме всички или нито един от нас, контрира една от дамите. Ако ние не влезем, излезте вие навън, допълни тя.

Няколко минути по-късно, на входната врата на общината се появи главният архитект на Пловдив, арх. Румен Русев. Той беше заставен от хората да даде коментар по темата. Сподели, че също като пловдивчани, съжалява за случилото се и не одобрява събарянето на сградата. Когато нещата са наред с инвеститора обаче, няма как да му откажа, допълни той, което разбуни духовете на иначе мълчаливото стълпотворение. Той бе обсипан с въпроси, по повод документацията, която е подписвал пред 6 години, касаеща се до склада, а той отвърна, че нямал спомени какво е подписал. В този момент, един от младежите не се сдържа и лично поиска оставката му като главен архитект, а той утвърдително отговори: „Да, разбира се.“, но това се отнасяше само до едно от подмятанията, че Русев вече е за пенсия. Росен Чипилски, познат от Драматичния театър, заяви, че с това си изказване не иска да обиди архитекта, но всички знаем какво причиняват годините на хората и на тяхната памет и може би е по-добре да се оттегли.

Все пак, среща с гражданите имаше. Допуснаха всички в заседателната зала на общината, по желание на кмета Иван Тотев. Хората бяха повече от възмутени и огорчени от случилото се, а младият архитект Владимир Петров директно и рязко заяви, че Пловдив е Европейска столица на културата, заради гражданите, а не заради самия град, което предизвика аплодисменти в залата.

Очаквайте подробности от самата среща