Столипиново: Гласуваме за Европата, нали?

Махалата пасува на вота днес- нямало далавера

Пускам бюлетината, щото децата ми да се върнат от чужбината, обясни Ангелина Петкова

Гласуваме за Европата, нали? Те повечето от децата ни са тама, а другите тука гладуват… Така пристъпват плахо, с нота неяснота към урните днес семейство от Столипиново. Въпреки възрастта си- двама са на по 65, двамата намериха сили и нужда да пуснат бюлетина в урната в една от секциите на училище Пенчо Славейков в махалата. Не са сигурни за какво дават вота си, но убедено казват, че никой не го е купил. Знаем за кого ще гласуваме, но защото така искаме, а не щото някой ни е посочил партията. Много сочиха в квартала, ама при нас никой не дойде, щото знаят, че не даваме, казват двамата. Те бяха сред единиците, които упражниха правото си на вот в Столипиново между 14 и 15.30 часа, когато екип на Под тепето бе на място. Малцинственият район тотално отсвири европейските избори. Няма далавера, бате. Едно време по някой лев даваха, сега и това не правят. Въртяха се някви, дето говориха уж за пари, ама не се появиха втори път, казва с тънка усмивка зализан ром с дънки Долче& Габана. Не позволява да го снимаме, защото е „важно момче в махалата и хората му вярват”. Чопли семки на входа на Пенчо Славейков и чака нещо… Ама не идва.  

Точно в 15 часа дойде храната на представителите на различните партии в училището в гетото. Едни ядоха сухи, постни сандвичи, други нагъваха пиле с ориз в пластмасови тарелки. Трети останаха гладни. Какво ядене бе, тук пукнат човек не идва, реже хората с апетит край една от секциите партиен пратеник. И сочи таблото в една от секциите- от 563 души в списъците до 14.30ч. пред урните бяха стъпили 132 души. А това бе една от „най- оборотните”.

Идвам тук по своя воля, без да са ме бутали от двора на училището. Сами видяхте, нали? Ще гласувам за който си искам, защото искам да живея по-добре. Знам, че няма да стане, ама съм длъжна да направя пусна бюлетината. Защото искам децата ми да се върнат от чужбина. Те завършиха средно образование и още на другия ден отидоха да търсят късмет и пари в Европа. Ама ги няма- там слугуват, а тука аз си изплаквам сълзите. Гласувам за Европата, която да ни направи нормална държавна, та да се върнат децата ми тук, при мен. А тия, нашите политици- да вземат да пуснат кокала, щото народа гладува под него, а те дъвчат. То затова е все тая за кои ще гласува, ама го правя. Винаги съм го правила и ще продължавам да го правя. Заради децата ми, които чакам у дома, ама те не си идват, проплаква на стълбите към секцията си Ангелина Петкова.