Църквата на Бунарджика отбелязва храмов празник

На 11 ноември според църковния календар източното православие отбелязва паметта на светите мъченици Мина, Виктор и Викентий. Свети Мина е покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път. Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома. Народът ни го тачел като покровител на семейството, сираците и бездомните. Смята се, че името му означава „месечина“ „Луна“. 

Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите.

Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения. Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.

На празника Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай ще възглави Архиерейска света Литургия в храма „Св. равноап. Петър и Павел“ в град Пловдив.

Всъщност църквата на Бунарджика има две имена и второ е това на светеца, чиито ден се отбелязва днес. За много пловдивчани храмът е известен с името Св. Мина. 

В него има чудотворна икона на Св. Мина, както и параклис, посветен на светеца. 

Тя възниква в периода на най-активното строителство на храмове в Пловдив от 1830 година до Освобождението. В този отрязък от време, именно през 1878 година са построени най-много църкви. След Първата световна война градът трайно се разширява извън рамките на днешния център и в тези нови квартали се появяват и новите храмове от 20-те и 30-те години. За съжаление за много от тях историческите данни са оскъдни, а техните архитекти не са известни, тъй като са строени по така наречените типови проекти. Повечето имат паралели и с жилищното строителство. Фасадите са много по-изчистени от всякакви детайли. Орнаменти по тях почти няма.

Смята се, че проектант на този храм е големият архитект модернист и проучвател на историята на българската архитектура Христо Пеев. Тя има и може би най-интересната камбанария от споменатите до тук църкви, богата на кобилични извивки, които напомнят жилищната възрожденска архитектура. Интересно е и измазването ѝ отвън – църквата е с типичната за модернизма едра мазилка с дълбоки канали. Подобна е, например, мазилката на съседната сграда, построена почти по същото време на гимназията по дървообработване.

Още по темата вижте в статията Непознатите православни храмове на Пловдив от 20-те и 30-те на XX век.

На този ден празнуват носещите имената: Виктор, Виктория и Минчо, Минка.