Фоторазходка из село Косово, където природата се настанява в празните домове, а котките ядат качамак
Снимки: Таня Грозданова
Почивните дни ще бъдат при нас съвсем скоро, а този път те са дори цели три. Нима не е най – подходящото време да организираме екскурзия до някое близко място и да потънем за момент в спокойствието и тишината на заобикалящата ни природа?
Миналата седмица екипът на единствения дигитален гид под тепетата ви „разходи” из три спиращи дъха места в Родопите, а сега дестинацията е едно изключително живописно и китно българско село.
Село Косово се намира на 5 километра от Нареченски бани по пътя Асеновград – Пампорово. Обграждат го ридове с девствена природа, а махалите му се пресичат от четири непресъхващи рекички. То е заселено през XVII в. от преселници от Старо село до манастира Бяла Черква. Разцветът на селото е към края на XIX в., откогато са и повечето останали до наши дни къщи. Поминъкът на населението е бил скотовъдство, земеделие, кираджийство и зидарство. През XX в. селото запада и бива напълно забравено, а в днешни дни по официални данни там живеят постоянно около десетина човека.
Къщите са в типичната възрожденска родопска архитектура и с покривите си от плочник сякаш са излезли от някоя приказка. Вероятно, ако не предполагате какви пасторални гледки и усещане за хармония ще ви посрещнат тук, няма и да отбиете, но посещението ни най – малко няма да ви разочарова. Още изкачвайки се нагоре покрай дуварите на останалите къщи, ще се почувствате сякаш крачите под зелен тунел и върху мек килим. От двете страни на пътя може да намерите стотици нападали лешници, а местните и туристите услужливо през няколко крачки са оставили камъчета, с които да си счупите обвивката и да похапнете на място. А за десерт – няма по – вкусно през лятото от горски шипки, къпини, малини и боровинки.
Разходката нагоре ни води покрай изоставени домове, в които обаче природата е намерила сама място и живее свой собствен живот там под някогашните покриви, които пазят не една и две семейни истории. Атмосферата е някак призрачна, но и в същото време така типична за по – голямата част от българските села. И все пак, сякаш напук, тук животът си тече и бабите вече са наредили боб за сушене и подготвят зимнината, седнали на сладки приказки, най – вероятно за сериала по националната телевизия.
Културният живот е съсредоточен в селската кръчма „Безгрижен живот”, където ще ви посрещнат по родопски, гостоприемно и с вкусен качамак, който дори и припичащият се отпред котарак не отказва. Единствените забележителности са Етнографският музей, храмът „Успение Богородично” и паметната плоча за загиналите във войните, в които е участвала България. За съжаление няма вече кой да обслужва първите две, но при желание да разгледате, ключовете се намират в кръчмата.
Гледката от хълма, по чиито склонове са накацали къщите, разкрива пред нас краските на планинската флора и докъдето око стига е опасана с баири – сякаш на една ръка разстояние, а всъщност – разделени от дълбоко дере… Още от фоторазходката в уникалното Косово може да видите в дигиталният гид Lost in Plovdiv.
