Църквата чества 38 Пловдивски мъченици

Под небето

Храмът "Св. Св. Константин и Елена" отслужи Архиерейска св. Литургия днес

Българската православна църква почита светите 38 пловдивски мъченици на 20 август. Единствената икона на тези светии, избити при император Диоклециан през 304 г. заради вярата си, се намира в храма "Свети свети Константин и Елена”  в сърцето на Стария град. Тя е поставена на красив дърворезбован проскинетарий вдясно от входа. Изписана е от зографите Дечко и Елена Дечеви през 2001 г.
Освен пред нея поклонниците се спират и извън двора на храма, където върху каменния зид е поставена паметна плоча, която свидетелства за събитията, свързани с  мъченическа смърт на 38 вярващи християни, живели по тези места пред 17 века. През 304 г. на мястото, където днес се намира църквата, били обезглавени заради християнската си вяра мъчениците Севериан и Мемнос. Преди тях заради вярата си пострадали и 38-те Пловдивски мъченици. Според проучванията на археолози и историци храмът до Хисар капия бил издигнат около тридесет години след мъченическата смърт на светите Севериан и Мемнос и техните 38 другари и бил кръстен в тяхна чест. Когато името на император Константин започнало да се записва в пергаментовите листове като име на светец, жителите на града решили да посветят съществуващия храм на него и на майка му Елена и така храмът останал през вековете с името „Св. св. равноапостолни царе Константин и Елена”.

Това е причината храмът "Свети свети Константин и Елена” да отбелязва храмов празник освен 21 май, когато се почита паметта на Свети свети  Константин и Елена, и 20 август, когато се чества паметта на Светите 38 Пловдивски мъченици.

Църквата "Свети свети Константин и Елена” е на площад "Хисар Капия", където според архивите е построен "първият храм на Господа под тепетата”. На това място са били обезглавени и мъчениците Севериан и Мемнос.

Ето какво разказват летописците. Началото на ІV в. след Христа е! Летен ден. Тримонциум. Акрополът. На форума шуми пъстра многолюдна тълпа. Слънцето се е издигнало на зенита и лъчите му жарят сгради и улици, храма на Аполон. Йеринархът (държавният служител на реда) изрича на висок глас някаква заповед към градската стража, после всичко притихва. Чуват се само тежките стъпки на стражите, които водят пленници. 38 мъже, смазани от бой, оковани един за друг, пристъпят бавно, но главите им са гордо изправени. Напуканите им от жажда устни ронят тиха песен, непозната за тълпата.

 

Процесията спира пред назъбените кули на крепостния зид, където е изходът на града, Хисар капия. Там 38-те мъже чакат мига, в който ще настъпи неизбежният им край. Защо? Защото са дръзнали да се противопоставят на волята на Диоклециан Август, римски прицепс, автократор, господар на света. Те ще умрат,  защото са прегърнали "омразната и  противодържавна” за Рим вяра, защото са повярвали в Спасителя Христос. Всички те са доведени от близки на Тримонциум селища, но сред тях има и двама траки от самия град. Това са Севериан и Мемнос, двамата храбри воини на Августа. Здрави, снажни мъже със светли коси и сини очи, сини като родното небе над тях.

Под късите им хитони се виждат жилестите ръце и нозе на войници. Една след друга главите на християните се търкулват на земята. Една, две, три, четири… тридесет и осем…Пръски алена кръв оросяват крепостния зид. И никакъв ропот, нито молба за милост. Последни са двамата траки Севериан и Мемнос.

Защо са последни? Защото така е заповядал проконсулът на Тракия – Хораций. Той знае, че те са храбри легионери от центуриона на неговия наскоро загинал син и тайно се надява, че тези най-смели и честни воини ще се отрекат от Христа след като видят с очите си грозната смърт на тридесет и осемте… Но напразно!  Кръвта на Севериан и Мемнос, които от жителите на Тримонциум първи приели Христовата вяра, оплисква земята там, където днес се издига яката каменна снага на храма "Свети свети Константин и Елена”.

След тяхната смърт споменът за подвига им заживява в сърцата на жителите на града, а когато броят на християните нараства, легендата за Севериан и Мемнос се предава от поколение на поколение. Когато кръстът засиява и в древния град, на лобното място изниква малка бяла черквица, в която намират покой душите на първите мъченици – християни на древния град Пловдив.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.