Мутафова представя част от себе си чрез героинята й в „Столетие мое“

Представлението бе много забавно, но събуди някои болежки в сърцата на хората

Стоянка отново танцува на сцената, демонстрира своята енергичност и великолепни актьорски умения

Екатерина Стоянова

Великата Стоянка Мутафова се завърна в Пловдив, представяйки един забавен и поучителен спектакъл, познат на публиката от 4 години, а именно – „Столетие мое“. Честта да бъде домакин на събитието, бе на Културния Дом „Борис Христов“, където, да си призная, не съм гледала лоша постановка.

Няма смисъл да споменавам колко пълна бе залата – феновете на Кралицата са многобройни! Те се радваха отново на очарователното й присъствие, смяха се отново от сърце и отново си извадиха поука. Както се знае – тя показа част от себе си в лицето на героинята й – Малу.
Представлението събуди много въпроси и остави положителни, но и носталгични, както и смесени чувства в душите на публиката. Този път, като че ли, не се наблегна толкова на комедията, колкото на иронията и проблематиката в живота на хората в различните възрастови групи. Зад забавните закачки и смешки се криеха тежки болежки. 

Малу, която празнува стотния си рожден ден, очаква своите приятели от висшата прослойка на френското общество и през това време настъпват дългоочаквани моменти на признания, самопризнания и спорове. Сблъсък на интересите на жени с 25-годишна разлика помежду си, извежда на показ проблеми, касаещи се до разочарование и умора, средновековни разбирания и нрави, „сляпо“ вярване в истинската любов, която не е такава, каквато ни се иска, неувереност, пороци, липса на възпитание и на мотивация за работа и т.н.

Както в повечето фамилии, така и в тази си има от всичко по много. Малу е уважавана и обожавана дама с буен нрав и пиперлив език, която не е доволна от липсата на лидерство и самостоятелност в лицето на дъщеря си и от безхаберието на пра-внучка си. Нейната дъщеря, от своя страна, страда от липсата на майчина обич и това е оставило траен белег в сърцето й, което я е превърнало в неуверена жена, напомняща прислужницата, която никой не забелязва. Внучката на Малу се надява да получи вниманието на любимия мъж, който така е влязъл под кожата й, че тя, съвсем спокойно, би могла да забрави всичко друго. Колкото до пра-внучката, нейните проблеми все още не са се събудили в главата й и личат само пред останалите. Невъзпитана, лигава, безработна, тя скача от мъж на мъж, „изяждайки“ паричките им…

Целия текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ