Съветниците отчетоха изчистени стари задължения, но спориха за собствените приходи, инфраструктурния дефицит и липсата на дългосрочна визия
Общинският съвет на Пловдив прие отчета за изпълнението на бюджета за 2025 г. с 33 гласа „за“, 12 „против“ и 5 „въздържал се“. Решението беше взето на едно четене, а непосредствено след това съветниците влязоха в обсъждането на финансовата рамка на града за 2026 г.
Кметът Костадин Димитров акцентира върху 97,5% събираемост на приходите и върху разплащането на натрупани от предходни периоди задължения. По думите му мандатът е започнал при около 30 млн. лева стари задължения, които вече са били разплатени.
Сред посочените плащания са задължения, които не представляват банкови заеми, включително към строителни компании. Според кмета това е позволило на общината да освободи ресурс за текущата си работа.
От опозиционните групи обаче поставиха въпроса не толкова за събираемостта, колкото за структурата на приходите.
97,5% събираемост, но откъде идват парите?
Йоно Чепилски от ПП-ДБ отчете повишаването на събираемостта и преизпълнението по редица пера, но постави акцент върху собствените приходи на общината.
Според него високата събираемост сама по себе си не решава въпроса за финансовата самостоятелност на Пловдив, ако значителна част от ресурса продължава да идва като трансфер от държавата. Именно собствените приходи дават възможност на общината да провежда самостоятелна политика, аргументира се съветникът.
Този въпрос излезе на преден план и при обсъждането на бюджета за 2026 г. Председателят на бюджетната комисия Спас Шуманов посочи, че 56% от новата финансова рамка са държавен трансфер.
Бюджет за няколко месеца
Дебатът за бюджета за 2026 г. започна с необичайната ситуация, че финансовата рамка се приема през септември – при вече изминали около 70% от годината.
Кметът определи бюджета като рамка, която трябва да позволи на града да продължи да работи въпреки забавеното приемане на държавния бюджет. Той посочи и че през тази година приключват голяма част от ангажиментите, наследени от предходния мандат.
В проекта са включени обекти, за които общината е поела ангажименти по т.нар. Приложение №3 и по които се води комуникация с държавата. Сред тях са Форум „Юг–Изток“, пешеходната „Иван Вазов“, довършването на „Рогошко шосе“, кино „Космос“ и входно-изходните магистрали на Пловдив.
В списъка са още „Кукленско шосе“ и новата улица в „Тракия“, по които предстоят разплащания с изпълнителите.
„Харчим много, движим се бавно“
По време на дебата групата „Независими за Пловдив“ определи проекта за бюджет като „паркиран червен Москвич“, обобщавайки позицията си с посланието, че градът харчи много, но се движи бавно.
От БСП поставиха по-широкия въпрос – накъде се развива Пловдив и има ли достатъчно ясна дългосрочна визия.
Председателят на групата Калин Милчев настоя, че градът не може да бъде управляван с хоризонт до следващата сесия или следващия бюджет, а трябва да има визия за развитието му през следващите 10–20 години.
12 млн. евро просрочени вземания
Спас Шуманов постави и друг финансов въпрос – за над 12 млн. евро просрочени вземания, записани в бюджета.
По думите му администрацията трябва да даде обяснение как са се натрупали тези средства и какви са причините за тях.
Той обърна внимание и на т.нар. инфраструктурен дефицит – ситуация, при която мащабното жилищно и строително развитие на града изпреварва изграждането на необходимата инфраструктура.
Като отделен проблем беше посочен и климатичният дефицит – необходимостта финансовото планиране да отчита все по-високите температури и риска от наводнения.
Районите с избори, но без достатъчно ресурс
В дебата за бюджета беше поставен и въпросът за районните кметове. Те са пряко избирани от гражданите, но разполагат с ограничена финансова самостоятелност и за всеки значим разход трябва да договарят средства с голямата община.
Според Шуманов това е системен проблем, който изисква законодателна промяна.
След приемането на отчета за 2025 г. Общинският съвет продължи с разглеждането на бюджета на Пловдив за 2026 г. Предложената финансова рамка е 401 023 171 евро, като дебатът за това как ще бъдат разпределени средствата продължава.
