Жертвата на войната в Катуница трябваше да навърши пълнолетие днес
Павеле, виж ни отгоре! Сигурни сме, че си с нас, а ние вички сме тук и те обичаме! Така днес Катуница погледна към небето и отново поплака в памет на жертвата на войната в Катуница Павел Толев. Днес момчето трябваше да навърши пълнолетие. Но вместо да празнуваме, отново го оплакваме, бършеха сълзи приятелите на загиналото от сърце в първия ден битката срещу Рашкови дете.
Хората от селото организираха изненада за семейството на Павел. Те изписаха името на момчето със свещи пред фамилния му дом. Добавиха и годините, които днес Павката трябваше да навърши. Майката Райна се срина, щом видя името на детенцето си, образувано от играещите пламъчета. Бе неутешима, но намери сили да почерпи всички с лакомства. Той обичаше сладичкото. Беше най-сладкото дете. И ви благодаря, че сте тук. Той така искаше да прекара 18-годишнината си- сред всичките си приятели и близки, каза почернената женица. Мечтаеше да навърши пълнолетие и да вземе книжка. Мечтаеше за много приятели- има ги. Ние сме тук Павче. За съжаление съдбата не ти позволи да бъдеш физически тук в този момент. Но ние сме сигурни, че ти си тук, сред нас сега и ще останеш завинаги в нашите сърца. Надяваме се, че изпълнихме твоето голямо желание, казаха приятелите на Павел Толев. След като се опитаха да успокоят майката на другаря си, момчетата я придружиха до лобното му място и до лобното място на Ангел. Тя запали свещ и за двете деца и поплака кротко, докато галеше ревера на якето си- там бе окачила значки с ликовете на своето чадо и Ангел Петров. 
