Истината за сагата със звездата на Ботев от най-близкия му човек- Елена Неделева
Семейството на жълто-черната осмица впечатлено от Залцбург
Неделев- истерия цари в медиите в последните няколко дни. Всички бълват информация- някои се опитват да нацелят истината за събитията от вчера, други са го сторили. Какво се е случило в Австрия? По този въпрос звездата на Ботев мълчи. Под тепето, в типичен стил, потърси различен източник на информация. При това от човека, който познава таланта най-отблизо- майка му. Открихме Елена, за да разкаже истината за събитията около сина си. Защото за Неделеви не е приятно да се пишат измишльотини, преувеличения и чести лъжи за безспорно един от най-добрите футболисти в България в последните години. Срещнахме се с Ели на работното й място- магазинче, близо до стадион Христо Ботев. Това е просто случайност. Не е случайна скромността на Тошко обаче- наследил я е от родителите си. Елена категорично отказва да я снимаме, за да не занимаваме хората с лицето й. И без това ги занимаваме със сина й.
На честна и сладка приказка се хванахме с майката на Тодор, която счупи всички клюки за сина си с истината за него. Бъбрихме за любовта му към феновете на Ботев, за Андрей Павлов, за снощното им пътуване в Залцбург и за характера на канарчето. Всичко това, докато Тодор е на тренировка. Дано не ни се сърди!
Тодор Неделев като абитуриент миналата годинаЕлена е много впечатлена от австрийския град- там е красиво, температурата е около 20 градуса. Посрещнали ги много добре, топло. Показали им спортната база- модерно оборудвана. Но никой не ни е карал да подписваме. Никой не ни е притискал, нито ни е предлагал пари и оферти. Те просто ни разходиха из обстановката. Запознаха ни с екипа си, който е пълен само с млади и образовани хора. И нашата нова база в Коматево е хубава, но онази е голяма, с много опции. На мен, на Тошко и на мъжа ми, ни хареса. Малко е труден този немски за Тошко. Но това е! Просто бяхме поканени и отидохме да разгледаме без намерения, без проби, без нищо такова и снощи се прибрахме, опровергава всичко написано в последните 24 часа Елена.
Тя разказва и за детските стъпки на детето си и намесата на важен човек в развитието на таланта му. Андрей Павлов бе спортния баща за Тошко. Видя в него талант като мъничък и го подкрепяше през тия години с каквото е необходимо. Без значение какво му трябваше в живота- получаваше го от него, за да е добре и да е спокоен. Невероятен човек, който не виждаше в него каса пари нито бе предмет, нито кукла. За Павлов, синът ми бе високо талантлив, с възможности да бъде все по-добър. Не мога да си представя как той би преживял, ако има евентуални промени, казва майката.
Тогава тя сложи двете си ръце на сърцето, затвори очи и с усмивка ме попита реторично: А, ако знаете Тошко колко силно обича феновете на Ботев. Той казва „Мамо, умирам за феновете!“.
Елена разказва за това, че бултрасите му дават енергия за борбеност, умиление, обич, амбиция за още. Понякога му подаряват шалчета за спомен. Мъничките деца му искат автограф, а той не отказва на никого и на никого не се мръщи, не се преструва на забързан, за да се измъкне. Най ми е грозно, когато го спрягат за надут и звездоман. Те не познават детето ми, присеща се за поредни писания за Тошко тя.
Той малко се ядосва, но и се забавлява на всичко, което чете за себе си. Днес си казах, че няма да купувам вестник, да прочета пак някоя щуротия, ама на- купих, споделя тя. Те са го искали, още като беше в Б група в други български отбори. Постоянно са му предлагали да отиде някъде. Но някак си нищо не може да го раздели с Ботев, още по-искрено споделя майката.
Едно от любимите занимания на Елена е да коментира мачове със сина си. Самата тя е от футболен род. Баща й е ритал, брат й е бил в няколко отбора, мъжът й е спортист. Може би от там го е наследил таланта, усмихва се отново мама Елена.
Тя не знае какво следва от тук нататък за гордостта на семейството. Ще се радва, ако той се развива, стига сам да поиска къде да се случи това. Сам да реши, без някой да го притиска, принуждава или манипулира. Знам само че му беше мечта да е в Ботев и знам, че обича отбора си. Знам, че всички в тима го уважават и ценят, въпреки че е най-малкият. Останалите футболисти го приемат като добър съотборник, разчитат на подкрепата му. Дори и феновете не биха му се сърдили, ако той замине. Злоба поне там няма, което ме радва, казва Елена Неделева.
Още е мъглива съдбата на голмайстора. Крайното решение е на Тодор Неделев. Дали ще бъде продаден, дали ще остане в любимия си отбор. България, Австрия или друга държава. Сигурно е едно- сърцето му остава на Колежа, каквото и да се случи.
