Директор, учителки и ученици очакват нападателят да се върне в класната си стая в училище „Никола Вапцаров“
Дали Валери Божинов ще дойде в Ботев или не, ще разберем в следващите няколко дни. Евентуалният трансфер на национала на Колежа обаче няма никакво значение за училище „Никола Вапцаров“, където го чакат вече близо 10 години. При това без оферта за годишна заплата от 100 хиляди евро. Директор, класна и всички ученици от родното школо на Божинов зяпат снимката му още от 2003-а г., когато той се прочу като голова машина в Лече. И от тогава бленуват да го мярнат и да му припомнят за миналото и класната стая. Именно в пловдивското СОУ Валери е казал А и Б, научил е 2 и 2. Там за първи път е прекрачил училищния праг като първолак. Останал е в даскалото до края на втори клас, когато вторият му баща Сашо Ангелов тръгва за Италия заедно с него и майка му.
Валери чул за първи път училищния звънец на 15 септември 1993г. в училището в квартал Гагарин. Започнал в паралелка Г, като бил сред най- изявените хлапета, палав, но добър. Бил е отговорник по физическо в класа, тъй като бил най-едър и здрав от всичките си връстници. 
Класната на Валери- г-жа ЙовчеваБеше много хубав и сега не се е променил. Имаше хубави живи очи, седеше на първия чин, защото беше от по-палавите и трябваше да се следи от една ръка разстояние, спомня си класната му Гергана Йовчева. От първолак идваше с топката в училище и говореше предимно за футбол. Даже в първия учебен ден се появи с топка под мишница. Харесваше един футболист- Ален Бокшич и винаги ме е учудвал, когато в час извика с все сила неговото име. Това беше идолът му. Постоянно за футбол говореше, всяко междучасие риташе със съучениците си в двора, разказва г-жа Йовчева. По същото време Валери тренирал в детската школа на Марица при треньора Живко Трифонов, който живо се интересувал от дисциплината и отношението на възпитаника си към учебния процес.
Пишеше с лявата ръка. Валери не беше лош, но не се сдържаше на едно място. Беше добър ученик и по успех, и по поведение. Не е правил лоши неща, никога не е бил наказван. Никога не е попадал в детски схватки, не се интересуваше от момичета. Футболът го влечеше много. Още тогава си личеше, че ще стане голям играч. Майка му 
Класната и директорката ровят в старите дневницибеше изключително заинтересована, като и неговият втори баща Сашо Ангелов. Редовно идваха в училище да питат за него. Много го караха да учи, спомня си г-жа Йовчева.
Случайно или не, днес вратата на класната стая на Валери е в жълто и черно. Г-жа Йовчева се надява скоро видният й ученик да посети първото си школо. В това вярва и директорката Елена Александрова, въпреки, че вече му е врътнала едно голямо неизвинено отсъствие , тъй като не е проявил никакъв интерес към родното си училище през всичките тези години. 
Интересното е, че в класната стая на Божинов, но 20 години по-рано, е учил не кой да е, а големият Христо Стоичков. Там Камата изкарал пет години. Но Стоичков се обажда, посещава ни, снима се с нас, и във филма ни вкара, докато Валери не е идвал въобще. Не е звъннал нито веднъж. Една топка не е донесъл за децата, казва с тъга класната му. Дори му пратих покана по Фейсбук, но той не я прие, допълва началната му учителка, показвайки гордо училищна снимка на Божинов като малък. 
Христо Стоичков на гости в ‘Никола Вапцаров’
Жълто-черната класна стая на Божинов
