Ангелина Ангелова
Не ми стана ясно защо, но тази година с настъпилата пролет настроението и времето нещо не се промени. Относно климатичните условия и околната среда всичко си е по старому – дърветата цъфнаха (някои ще вържат даже), щъркелите долетяха, времето се позатопли, сменихме часа, денят стана по-дълъг. Всичко си е в реда на нещата,но по улиците все едно е паднала някаква мъгла, обгърнала хората. Все по-рядко да видиш усмихнат човек. Всеки бърза за някъде, говори по телефона и влачи куфарче или лаптоп, гони автобуса без да се замисля, че изпуска собствения си живот. Не е нещо ненормално хората да работят. Дори е задължително, но някак си неудовлетвореността на българина от живота му дава отражение върху цялостното му излъчване и същност. Разходките в парка не носят наслада. Там вече ходят само тези, които и едно кафе не могат да си позволят. Битовите проблеми са достигнали такъв предел, че не са само вкъщи, а може да им се “наслаждаваме” и по телевизията. Светският живот и него никакъв го няма- ако не пооплюем някой, и нас няма да ни бъде. А онази част от обществото, която се забавлява, е потънала в чалготеките и се е получило “Животът ни е поп-фолк”. Мисля, че имаме нужда от презареждане, от един нов рестарт за цялото общество. Едно ново поколение, което да постигне успехи в науката, спорта, изкуствата и какво ли още не, защото златните момичета на Нешка Робева и световното ’94 година отдавна са в миналото, а ние трябва да живеем в настоящето. Не може да се радваме на успехите на лелите и чичковците ни и да не се борим за нашите собствени. За всичко това трябва подготовка и труд, но ние отдавна сме забравили да се трудим и стараем. Гледаме, ако може да минем по лесния начин, да си заровим главите в пясъка като щраусите и да чакаме някой да дойде и да ни ги извади. Е,да, но дори този някой, който може да направи това, се е настанил на трона си и гледа падението на цял един народ…Думите нямат смисъл, ако нямат въздействие…
