Преди няколко години трафопостът на „Отец Паисий“ бил оценен на 22 милиона лева
Има черен хайвер в менюто на обезкостената и сложената на масата компания Градски транспорт. Не е гръбнакът й- тролейбусната мрежа. Не са и кръвоносните съдове- линиите и машините. Гурмето от менюто е спрялото сърце на тролеите за район Централен- една от най-красивите сгради на Пловдив на улица „Отец Паисий“ и „Ген. Гурко“, за която писахме през септември миналата година. Запознати със събитията около Градски транспорт твърдят, че много „чревоугодници“ се облизват именно за тази хапка- построената преди близо 60 години великолепна постройка на самия пъп на града, която е самото архитектурно съвършенство.
Около нея през годините се носеха много слухове. Говореше се, че ръка върху нея се е опитвал да сложи и го е направил временно босът на Векта Петър Никленов заради неуредени финансови отношения с Батаклиев. Не е тайна още, че в бурните кредитни години на растеж и предприемачество, паралии са предлагали 22 милиона лева за сградата. Днес цената й със сигурност е в пъти по-малко, но тя продължава да е изключително ценна. Днес тя на практика е мъртва. Хората, които работеха в нея, се връщат, за да доизнесат багажите си. Или да я докоснат отново отвътре. Няма ги обаче хълцанията и кашлиците, които постройката издаваше при всяко късо по веригата на тролейбусите в центъра. Апаратурата вътре не работи. А това направо къса сърцето на един от прекрасните ни образи от миналата година- Георги Гугов. Който е живял с пулса на трафопоста цели 44 години. Днес работи като охранител в частна къща, защото не го свърта без работа. Той вече е наясно, че историята на сградата със стойността на артефакт е приключила завинаги. Затова често идва около нея, за да се върне за кратко в миналото и да се слее отново в едно с нея, като с жив организъм. Той така и й говори.
Тъжен финал на една красива история. Как туптя сърцето на сградата и на един човек заедно с нея, четете тук:
http://podtepeto.com/article.php?id=10046
