В Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" бе представен проектът "CU TENDA – истории, образи и звуци в движение (Живата памет на Югоизточна Европа)" – един от четирите български проекта, одобрени и финансирани от програмата на Европейския съюз "Творческа Европа".
Проф. д-р Невена Милева – зам. ректор по научноизследователска и проектна дейност и международно сътрудничество в ПУ обясни, че това е един от седемте международни проекта, които Пловдивският университет е стартирал през 2015 година. С тях висшето училище доказва, че е научно-изследователски университет и заема централно място в живота на Пловдив и региона, допълни проф. Милева.
Проектът е резултат от взаимодействието на четири културни и образователни институции, каквито са Националният музей на румънския селянин в Букурещ, Румъния, Центърът за интеркултурен диалог в Куманово, Македония, Обсерваторията за социални изследвания в Триказе, Италия и екип от Катедра „Етнология“ при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Неговата обща тема с метафоричното заглавие „CU TENDA“ – „пътуване с палатка“, отвежда към изследване на живата памет на движещите се култури от Балканите и Южна Италия. Проектът е насочен към събиране, представяне и интерпретация на тяхното материално и нематериално културно наследство, обясниха от висшето училище.
Българският екип работи в сътрудничество с културните организации на каракачаните и армъните от България и Гърция, като усилията са насочени към разширяване на партньорската мрежа. Макар в момента проблематиката да отвежда към традиционни общности, въпросът за движението и обмена на култури е изключително актуален както за пространството на Европейския съюз, така и за света.
Проектът се разработва в период от четири години, от 2015 до 2019, и е структуриран в няколко ключови дейности – събиране, систематизиране и архивиране на наследството на двете общности чрез работа в архиви, библиотеки, музейни фондове и теренни проучвания, творческа интерпретация и представяне на събраните сведения чрез изработването на пътуваща изложба, създаването на каталог в печатен и електронен формат, провеждането на творчески работилници, научна интерпретация на данните в албуми, статии и книги. Създаването на мрежа от партньорства в културен и научен план е съществена задача на проекта.
Българският екип се състои от представители на катедра „Етнология“ на Философско-историческия факултет към ПУ „Паисий Хилендарски“ с ръководител доц. д-р Красимира Кръстанова, декан на факултета. Той има за цел да документира процеса на формиране на груповата идентичност и културното наследство – традиции, кулинарни и технологични знания и практики на изследваните общности. Вниманието е насочено главно към живото наследство, което поддържа паметта на движещите се култури, както и формите на споделянето му между поколенията.
Изкуството и творческото пресъздаване са изключително подходяща платформа за общуване, за предаване на знания и умения, но и за опознаване на хора и култури. Такова взаимодействие между младежите и наследството ще бъде осъществено в организираните творчески работилници, в които ще участват изследователи, представители на общностите, ученици и студенти. Осъществяването на проекта и неговите резултати се вписват като част от подготовката на Пловдив за Европейска столица на културата 2019 и могат да станат част от програмата за събитието.
Екипът от гръцка страна, воден от проф. Зои Гаврилиду – декан на Филологически факултет на Тракийски университет – Комотини, Гърция, пожела лека работа на всички участници.
Зам.-кметът на Пловдив по култура и туризъм Амелия Гешева изказа своите надежди, че партньорската мрежа по проекта ще продължава да се разраства и добави, че партньорите на ПУ са партньори на Пловдив. "Заставаме зад инициативите на нашия университет", допълни г-жа Гешева. Тя изтъкна и факта, че с подобни проекти висшето училище доказва, че обучава не само теоретици, а и практици.
Кметът на Район Централен г-н Георги Стаменов също изказа подкрепата си за проекта с думите „Без знания за миналото няма как да имаме бъдеще!“. С изказвания и поздрави за екипа се включиха още представители на общинска фондацията "Пловдив 2019", Национално бюро "Творческа Европа", Държавен архив-Пловдив.
