Днес любимият ни Пловдив бе по-красив отвсякога. Снежен, чист, бял, без дупки, без мръсотия, някак нежен като снежинките, топящ се, както отношението ни към живота и духовността, вечно замръзнал, каквато е историята на града ни. Зимата в Пловдив, когато я има, трябва само да ни радва, да ни вдъхновява, да ни пречиства. Както прави снега с мръсотията по улиците ни. Някак поетично тази пелена като че ли избелва калните ни проблеми, прашните и сиви злодневия, черния песимизъм. Утре ще е киша, но днес бе поезия. Радвайте се на онова отвън, за да почувствате топлотата отвътре. Такъв е Пловдив, какъвто го видяхме тази вечер- бял, древен, вечен и оптимистичен. Красота, с една дума…
