Gendo, www.vevesti.com
Всекидневен бюлетин за нивото на премиерските и други обществено-политически изяви
Днес реших да я карам не по хронология, а отзад-напред за по-интересно. И открих, че спасение няма. Сутринта започва с Цветанов и задържаните при поредната полицейска акция, на обяд се минава през Бойко Борисов и антикризисните мерки и вечерта се завършва с повдигнатите обвинения на споменатите сутринта задържани.
Тук Цветанов улучи с кодовото име на операцията – наистина са недосегаеми. Само трима от общо 10 остават под стража, а двама – с парична гаранция. Останалите щракат с пръсти.
Мислите, че през останалото време е по-различно? Лъжете се. Другите важни теми са делото за клевета срещу немския журналист Юрген Рот, заведено от Румен Петков, мярката на горката учителка, дето с водно пистолетче сви 20 бона от банка и прокурорското искане на сливенските обвинители да разкарат Лечков от кметския стол.
И още нещо по темата:
„Аз имам стаж и като полицай, и като кмет. Още като кмет в моя кабинет правихме арести. Имаме вече осъдителни присъди, хванати са от „Трамкар“ и много други такива, разследванията ни в „Топлофикация“, в много общински фирми вече са с осъдителни присъди. Разбирам я, мога я тази работа…“
Това – Бойко Борисов по обяд в София.
„Недосегаеми няма – министри, кметове, фирми, агенции отиват при прокурора, повдигат се обвинения, досъдебни производства, присъди има вече“.
Това – Бойко Борисов привечер в Плевен.
А, да бе, и съдът намерил, че Митко Щерев не бил послъгал, като казал, че Лили Иванова ще си е лъжкиня и до 80 години. Прав е човекът, в смисъл явно не е поставял под съмнение въпроса, че ще ги доживее…
Изобщо – няма грешка! Днес е 16 април, денят на юриста.
По този повод негово превъзходителство посланикът на САЩ Джеймс Уорлик направи прекрасен подарък на магистратите. Алоу, вика човекът, погледнете истината в очите, има корумпирани съдии, справете се с проблема, светът ви гледа! Нашите – пълно мълчание. Ни уиски пили, ни подкуп мирисали. Мале-е-е, това да го беше казал Цецо Цветанов…Цялото МВР не можеше да го опази. Обаче чуждото си е друго, някак по-меродавно звучи. Особено, когато е истина. Ало, къде е Съюзът на съдиите да напише гневно писмо до Обама да не ни се бъркат в купа от кирливи ризи?
Сега – сериозно. Днес в парламента се скараха за пореден път по темата за тоталната забрана за пушене на обществени места в цялата Борисова градина. Следя дискусията, пушач съм и въпреки това подкрепям забраната. В случая става въпрос за друго. Като на длан (извинете за шаблона) за пореден път лъсна елементарния, повърхностен и консуматорски начин на мислене при мнозинството от българските депутати. Те отново търсеха мотиви „за“ и „против“ законопроекта не от позицията на „правилно“ и „неправилно“, а на принципа: „Каквото на мен ми харесва“ . Иначе казано – разделиха се на пушачи и непушачи. И така са готови да вземат решение не в името на обществото, а на собствената си представа за неговата необходимост.
Тук не става въпрос само за европейска практика и директиви. Българинът чрез този очакван закон просто иска да види дали може и той да я кара поне малко по европейски. За самочувствие, а и за здраве. Ако не му го дадат ще бъде заради плиткоумие и от инат. В случая плиткоумие е да се търсят политически дивиденти.
А за да ви докажа, че съм прав за начина на мислене, ето ви един детайл от днешната разправия по въпроса, взет от репортаж на БЛИЦ: „Асен Агов обеща да се съобразява с околните, но се обяви против идеята закон да му казва какво да прави и какво не“.
Законите са точно за това, приятелю Агов, останалото е анархия.
