Санкциите срещу Русия или как интересите на отделните държави диктуват тяхното приемане

Автор: Ангелина Пискова

След дълги дебати, миналата седмица страните-членки удължиха санкциите срещу Русия заради нарушаване на териториалната цялост, независимостта и суверенитета на Украйна не с 6 месеца, каквато бе практиката досега, а с 3 години. Латвия се въздържа. В интервю за БНР евродепутатът от „Обнови Европа“ Иварс Ийабс определя настояването на България патриарх Кирил да бъде изваден от 21-ия санкционен пакет срещу Русия като  много „лошо“, а директорът на Центъра за геополитически проучвания в Рига Марис Анджанс като „будещо много голямо съжаление“.  

За затягането на санкциите срещу Русия спомена в речта си „За състоянието на  Съюза“ пред Европейския парламент председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен преди около две седмици. 

Ще затегнем санкциите срещу Русия. Натискът върху Русия трябва да продължи да расте. За тази цел не са необходими нови санкции, а преди всичко да се прилагат съществуващите. Санкциите, които сме наложили, са болезнени. Те оказват огромен натиск върху руската икономика. Русия прави всичко възможно, за да ги заобиколи. Затова трябва да затворим всички „вратички“.

Това обаче се оказа доста тегаво не дори при затварянето на вратичките или приемането на поредния санкционен пакет, а за продължаването на вече съществуващите санкции.  Причината – настояването на Франция и Словакия от тях да бъде изключен бизнесменът Алишер Усманов, както и на Люксембург и също на Словакия Михаил Фридман. Ирландското председателство определи постигнатото споразумение като „трудно“, а Латвия се въздържа срещу обещанието на Франция за по-тясно сътрудничество в областта на сигурността и отбраната и на ядреното възпиране. 

• Какво точно беше толкова убедително във френското предложение, което накара Латвия да се откаже от ветото си? Eвродепутатът Иварс Йабс: 
• Мисля, че латвийският министър на външните работи и нашата делегация разбраха, че запазването на ветото всъщност би означавало отмяна или просто временно преустановяване на санкциите за всички 3 000 лица, срещу които те са наложени. Това не беше решение на тази ситуация. И в този смисъл ние се съгласихме с предложението. Но в същото време се опитваме да изразим недоволството си от случилото се, защото като цяло това означава, че този вид изнудване – всички знаем историята с участието на Азербайджан, не би трябвало да работи в контекста на санкциите. Така че в този смисъл, разбира се, сме изключително недоволни от случилото се.
• Марис Анджанс също смята, че Латвия е била принудена да отстъпи под силния дипломатически натиск:
• Не всички подробности са известни на обществеността, но Латвия беше подложена на силен дипломатически натиск и очевидно беше доста трудно да остане сама, тъй като съседите ни – Литва, Естония и всички останали държави – се бяха съгласили. Така че Латвия остана последната и, разбира се, дипломатическият натиск беше значителен.
• Как по-конкретно евродепутатът Йиабс мотивира решението на страната си да отстъпи?

В ЕС няма механизъм, с който да се принуди дадена държава да се съгласи с нещо. Разбира се, това беше компромис, но нашият подход беше да запазим санкциите за останалата част от санкционния списък. В същото време мисля, че трябва да работим за по-широко разбиране в Европа, че тези руски олигарси, както ги наричаме, не са просто някакви богати хора, а агенти на влияние на Руската федерация и на самия Путин по целия свят. И затова смятам, че това е задача не само за мен в Европейския парламент, но и за другите колеги в нашето Министерство на външните работи, както и за страни със сходни възгледи, като нашите балтийски съседи, Финландия, Полша и други държави – те трябва да работят за това разбиране в ЕС, че не бива да се проявява толкова снизходителност към лицата, подложени на санкции, защото аргументът, че това са просто честни бизнесмени, които по някаква причина са включени в санкционния списък, е напълно неверен.

• Може ли да ни кажете повече за френското предложение за сътрудничеството в отбраната и сигурността и ядреното възпиране?
• Мисля, че и Латвия е изразила готовност да се присъедини към тази инициатива, предложена от французите. Но не смятам, че въпросът със санкциите и отмяната им играе някаква роля в това. Знаем, че Франция е заела позицията на лидер в Европа в момента като единствената страна с ядрено оръжие и като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Ние работим постоянно с французите. И, разбира се, те също участват в защитата на въздушното ни пространство тук, в балтийските държави. Но това не ни пречи да водим честен диалог за това, което ни харесва и което не ни харесва по отношение на политиката на санкциите.
• На какво мнение е Марис Анджанс?
• Вероятно Франция е обещала и някои други компенсаторни механизми, може би допълнителна помощ в областта на противовъздушната отбрана, но ще видим как ще се развият нещата. Засега е известно, че Латвия очевидно е приела този компромис, макар и неохотно. Това е всичко, което знаем публично към момента.
• Какво все пак би могла да включва помощта на Франция в областта на сигурността и отбраната и на ядреното възпиране?
• Е, именно френски изтребители свалиха първия дрон над Латвия.  Следователно френски изтребители патрулират в небето над Балтийските държави и вече са там. Франция може би е готова да допринесе повече за противовъздушната им отбрана. А що се отнася до ядреното възпиране, нищо не пречи на Латвия да се присъедини към тази инициатива, защото 10 държави вече са го направили. Финландия беше последната, знае се също, че Естония води преговори и може да стане 11-тата страна. Надявам се, че и трите балтийски държави ще се присъединят към инициативата. Това ще позволи и на френските изтребители с ядрена способност да кацат в Латвия. А Латвия ще участва по-активно в изготвянето и прилагането на френската ядрена политика, например в ученията.
• Но явно националните интереси винаги надделяват над общоевропейската позиция в такива моменти…
• Със сигурност. Националният интерес вероятно се състоеше в задържания френски граждани в Азърбайджан. Явно Франция беше подложена на изнудване и трябваше да избере между собствените си граждани и две лица, срещу които са наложени санкции. И тя взе решението си между тези два сценария.
• И България също настоя патриарх Кирил и олигархът Вагит Алекперов да бъдат извадени от 21-ия санкционен пакет срещу Русия…
• Позицията на България буди много голямо съжаление, защото патриархът е яростен поддръжник на руската инвазия в Украйна. Така че това беше неприятен епизод от гледна точка на Украйна и от на балтийските държави. Така че е неприятно, защото има 27 държави-членки и всяка от тях има свои собствени интереси. И вероятно ще има подобни инциденти и в бъдеще.
• Евродепутатът Йиабс:
• Ситуацията с патриарха е особено лоша, защото всички знаем, че в Русия няма разделение на църквата и държавата. И всъщност той е главният технолог в Русия. Европейската машина работи доста бавно и всички знаем, че санкциите могат да бъдат приети с единодушие. И мисля, че особено с оглед на следващото заседание на Европейския парламент и евентуалната промяна в договора, в такива случаи не бива да разчитаме на единодушие, а да преминем към нещо като гласуване с квалифицирано мнозинство. Това винаги е била позицията и на моята политическа група „Обнови Европа“. Единодушието трябва да остане, но по някои въпроси като санкциите трябва да преминем към много по-гъвкаво вземане на решения, защото, пак повтарям, това не са просто някои богати или влиятелни хора, а които действат като агенти на влияние в цяла Европа.
• Има предложение други двама олигарси – Владимир Лисин и Владимир Потанин,  да бъдат включени на мястото на извадените от санкционния списък. Какво мислите за това?
• Не съм запознат с тези имена. Не познавам тези хора. Но, разбира се, съществува правна процедура за това как се прилагат санкциите в Европа. Това обаче, което виждаме в момента, е, че Русия става все по-отчаяна по отношение на агресията си в Украйна, разширява обхвата си и използва всички възможни средства в цяла Европа, само за да си осигури някаква форма на влияние. Има хибридни атаки и хора, които работят под прикритие в европейските държави, за да дестабилизират нашите демократични системи. И затова смятам, че ЕС трябва да бъде много по-внимателен към хората, на които се дава достъп и които се уважават в нашите 27 държави-членки.
• Има ли тревога в латвийското общество, че гражданите не се чувстват достатъчно защитени ? Марис Анджанс
• Очевидно хората са притеснени. В обществото цари тревога, защото балтийските страни са били обект на различни атаки в „сивата зона“, а полски и други политици открито предупреждават за възможна ескалация срещу НАТО. И явно балтийските държави, харесва ли ни или не, са най-слабото звено на НАТО – с най-малките и най-слабо въоръжени сили. Исландия няма въоръжени сили, а също е членка на НАТО. Освен това, имаме този исторически и политически контекст, който ни прави по-уязвими. Така че, ако Русия реши да нападне НАТО, балтийските държави биха могли да бъдат първите мишени.
• Може да е и България и руснаците почти да не срещнат отпор. Проруските сантименти са много силни у нас…
• Възможно е да е така. Но България няма граница с Русия и никога не е била окупирана от Съветския съюз. А това е доста съществена разлика. А ние имаме доста значителни граници както с Русия, така и с Беларус. Русия не е само на изток, но и на югозапад, тъй като Калининград граничи с Литва. Така че сме в много, много по-различна ситуация.
• Има ли политически сили в Латвия, които са проруски?
• Да, има такива партии. Едната от тях се нарича „Суверенна сила – млади латвийци“. И въпреки това, което подсказва името ѝ, програмата й е ориентирана на Изток. В момента тази партия е замесена в скандал. Лидерката й е получила големи суми от баща си, който живее в Русия и е бизнесмен. А бизнесът му включва и изграждането на укрепления за руските въоръжени сили, докато те са нахлували в Украйна. Има и друга партия, наречена „За стабилност“, чийто лидер е избягал в Беларус и в момента води предизборна кампания оттам.
• Какво е общественото им влияние?
• Втората едва ли ще бъде избрана, но тя беше в настоящия парламент. Що се отнася до другата – те най-вероятно ще бъдат избрани, тъй като се ползват с подкрепата сред много рускоговорещи, а също и сред хора, които са недоволни от икономическата и социалната политика, която Латвия води в момента.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.