Автор: Силвия Петрова
Два дни преди изборите за президент в САЩ не само американците са развълнувани. Европейците също очакват резултатите със затаен дъх – би ли донесла победа на Камала Харис наистина последователна политика и предвидимост, готова ли е Европа за втори мандат на Доналд Тръмп? Възможното въздействие на изборите отвъд океана върху трансатлантическите връзки и значението им за търговията, отбраната и войната в Украйна е тема на рубриката „Евранет плюс“.
Двама кандидати с два противоречиви светогледа – и въпреки, че това не се случва за първи път, различното е, че става насред променящи се световен ред и американски приоритети.
„Ангажирани сме с това да следваме курса на световния ни ангажимент, да спазваме международните права и норми, да пазим демократичните ценности, както във вътрешен, така и във външен план, да работим със съюзниците и партньорите ни в постигането на споделените цели“, е заявката на кандидата на Демократическата партия Камала Харис.
Ето и част от визията на републиканеца Доналд Тръмп: „След години изграждане на чужди нации, отбрана на чужди граници и защита на чужди земи, най-накрая ще започнем да изграждаме нашата държава, да защитаваме нашите граници и да пазим нашите граждани. Това се казва „Америка на първо място“ и ще се случи на невиждани преди нива.“
Доналд Тръмп обеща да наложи 10% мита върху вноса от всички страни и 60% мита върху вноса от Китай. Подобно решение би се отразило на веригите за доставки по целия свят и вероятно ще предизвика ответни мерки и ще повиши разходите.
„Ако компаниите не произвеждат продуктите си тук, то тогава ще плащат високо мито, за да изпращат продуктите си в САЩ за привилегията да се конкурират с нашите работници и защитени компании. Ще защитим компаниите си с много силни мита. Ще защитим цялата си система. Европейският съюз звучи толкова хубав и прекрасен. Всички онези хубави малки европейски държави, които са събрани заедно. Те са брутални. Те не купуват нашите автомобили или селскостопански продукти. Те продават милиони и милиони коли в Съединените щати. Не, не, не, те ще трябва да платят скъпо.“
А какви са всъщност настроенията сред европейските лидери и заемащите високи постове преди изборите в САЩ? Коментари на премиера на Дания Мете Фредериксен, министъра на отбраната на Германия Борис Писториус, генералния секретар на НАТО Марк Рюте и премиера на Унгария Виктор Орбан:
„Независимо какво стане в САЩ Европа трябва да е способна да прави повече сама и в сътрудничество с нашите съюзници.“
„Имаме доверие в евроатлантическия съюз и солидарността и приятелството между нас, но извън това трябва да правим повече.“
„Нямам позиция, но който и да е победител на тези избори – Камала Харис или Доналд Тръмп, съм напълно уверен, че ще можем да работим заедно.“
„Какво ще направим ние ли? Ако Тръмп се завърне ще отворим няколко бутилки с шампанско. Какво ще направят останалите – това е друг въпрос.“
В определени случаи се създава впечатление, че има европейски политици, които се тревожат от възможността за втори мандат на Доналд Тръмп. Европейската дипломация обаче излиза с изявления, че всъщност познава добре Тръмп и той не може да я изненада с нищо, както и че който и от двамата да победи американският протекционизъм ще е факт. Въпреки че Тръмп говори за мита, по времето на управлението на демократа Джо Байдън беше подписан закона за намаляване на инфлацията, който се отразява отрицателно на европейската икономика, тъй като заради предвидените в него субсидии и данъчни облекчения, производства, инвестиции и природни ресурси се пренасочват към САЩ и ЕС губи конкурентоспособност в стратегически важни сектори. И все пак – какво би означавала победа на Тръмп за отношенията между Брюксел и Вашингтон, питам д-р Робърт Филипс Джуниър – преподавател по политология в Американския университет в Благоевград:
„Трябва да помним, че що се отнася до Тръмп, никой не знае кога и какво точно ще направи той. Не съм сигурен, че и самият той знае. По време на първия си мандат той беше по-слабо подготвен. Но сега идва с екип от по-добре подготвени хора и ще бъде по-враждебно настроен към ЕС. Най-голямото предизвикателство е това, че той разбира, че ЕС си позволи да стане уязвим, от неговата гледна точка, в сферите търговия и сигурност. Той гледа на ситуациите като на транзакции и това ще бъде важна част от външната му политика.“
Припомням, че по време на първия си президентски мандат Доналд Тръмп се срещна във Вашингтон с тогавашния председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, когато САЩ и ЕС бяха на ръба на истинска търговска война. Тогава също Тръмп заплашваше с нови, високи мита, а Брюксел беше твърдо решен да даде ответен отговор. Тогава, Юнкер прояви предвидливост и вместо да ескалира ситуацията даде обещания на Тръмп, които той искаше да чуе, като например, че ще се увеличи износа на соя, макар че Юнкер не беше в позиция да вземе решение по подобен въпрос. Въпреки това с този подход двамата успяха да се разберат и търговска война беше избегната. Могат ли обаче настоящите заявки на Тръмп, ако бъдат реализирани, да нанесат щети на европейския бизнес, дори да се стигне до рецесия и каква е вероятността ЕС да се договори с него?
„Икономистите трябва да кажат дали ще навреди на европейската икономика. Но е интересно да се вгледаме в начина, по който се изразява. Той говори за „малките европейски страни“, които са „прекрасни“, за „сладката Европа“. На английски това звучи снизходително, все едно е казано с чувство на превъзходство или пренебрежение. Той обаче говори на привържениците си, които се чувстват по някакъв начин ощетени и използвани и искат да чуват, че вече ще бъдат защитени. И той се поставя в позицията на пазителя. Но думите му са отчасти за електората. Но и ни казват какви са вижданията му – че Европа е уязвима и той може да се възползва от тази ситуация. Ще е предизвикателство за европейските политици да договорят някаква сделка в настоящата ситуация, трябва да са много умели преговарящи.“
А ако спечели Камала Харис какво я чака Европа?
„Най-общо казано, що се отнася до проблемите на сигурността от Харис може да се очаква да продължи да се придържа към споделените ценности между САЩ и ЕС, така че нещата ще продължат по същия начин. Тя е центристки настроена по въпросите на външната политика и подкрепата й за Европа и за стабилни отношения ще продължи. Относно протекционизма – тя ще обърне внимание на икономическите трудности на американската индустрия. Тръмп създаде този проблем и все още го има. Ако се наложи някаква промяна, ако Харис е президент, е по-вероятно тя да не бъде едностранно наложена, а договорена на различни етапи и нива.“
Предвид двете най-големи предизвикателства пред Европа в област сигурност – войната в Украйна и нестабилността в Близкия Изток – какви са възможните сценарии?
„И двамата очакват Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си защита и че Европа вече ще трябва да мисли много по-сериозно за сигурността си. Това ще означава, че европейците ще трябва да влагат повече в изследователска и развойна дейност. Вероятно ще трябва да се създадат повече заводи за производство на оръжия в Европа, както и да се увеличат парите за отбрана и за военните. Има споделено разбиране, че е настъпил момента, в който САЩ трябва да предаде европейската отбрана в ръцете на самите европейци. Ядреният чадър ще остане в сила, но Европа ще трябва сама да се грижи за себе си, най-общо казано. Европейските лидери разполагаха с четири години да размишляват върху тази идея и, за съжаление, няма осезаеми резултати и решения. Колкото до Тръмп – при него става въпрос за точния момент. Вероятно ще действа бързо и разрушително. Неговият подход е да предложи нещо, без да дава възможност за обсъждания и договорки, което ще създаде истински проблеми на европейските политици. Относно Украйна – той е казвал, че ще „оправи“ ситуацията, но вероятно това ще стане по начин, който да е в интерес на позициите на президента Путин. Дали може да „оправи“ нещата е отделен въпрос, но определено може много лесно да оттегли помощта, за да види дали европейските страни ще успеят да наваксат, а към момента не изглежда, че това ще е така. Колкото до Близкия изток, ако Тръмп спечели, това би означавало дори още повече картбланш и подкрепа за премиера на Израел Нетаняху да прави каквото реши. Тръмп подкрепя правителството на Израел, дори повече отколкото е администрацията на Байдън. Тръмп я обвинява, че не подкрепя правителството на Израел достатъчно. При Харис подкрепата за Украйна би продължила, но с идеята европейските държави да допринасят още повече за този процес. Вероятно войната ще продължи и не е ясно дали ще се стигне до някакви преговори. Относно Близкия изток при Харис би имало повече загриженост за палестинците, но подкрепата за правителството на Израел ще продължи. Но по въпросите за опазване на живота на палестинските цивилни очаквам все пак да бъде дори по-агресивна от Байдън. Администрацията на Харис ще бъде различна от тази на Байдън.“
Съществува ли реална опасност ако Тръмп стане президент САЩ да се оттеглят от НАТО или да намалят участието си в Алианса?
„САЩ няма да могат да се оттеглят от НАТО официално. Тъй като имаше подобни опасения както у сенатори демократи, така и у сенатори републиканци, миналата година беше приет закон, които предвижда одобрение от страна на Сената за напускане на НАТО. А в Сената няма подкрепа за подобно нещо сред мнозинството, с изключение на малък брой сенатори републиканци. Така че промяна няма да има, но това, което може да се случи е Тръмп да каже, че НАТО не го интересува особено, а Алиансът се основава на доверието, че ако негова членка бъде нападната, останалите ще се включат в нейната защита. А с няколко невнимателни изказвания това доверие може да бъде разрушено. Дори с начина на изразяване, че например, ако нападнат някоя държава „ще изпратим няколко танка“, се подкопава цялостното значение на този Алианс.“
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
