Църквата на Бунарджика – единствената с две имена в Пловдив

Смята се, че е проектирана от големия архитект модернист Христо Пеев. Тя има най-интересната камбанария за периода

На 11 ноември според църковния календар източното православие отбелязва паметта на светите мъченици Мина, Виктор и Викентий. Свети Мина е покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път. Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома. Народът ни го тачел като покровител на семейството, сираците и бездомните. Смята се, че името му означава „месечина“ „Луна“. Още за празника четете в Кой има имен ден на 11 ноември?

Всъщност църквата на Бунарджика има две имена „Св. равноап. Петър и Павел“ и второ е това на светеца, чиито ден се отбелязва днес. За много пловдивчани храмът е известен с името Св. Мина. 

В него има чудотворна икона на Св. Мина, както и параклис, посветен на светеца. 

Тя възниква в периода на най-активното строителство на храмове в Пловдив от 1830 година до Освобождението. В този отрязък от време, именно през 1878 година са построени най-много църкви. След Първата световна война градът трайно се разширява извън рамките на днешния център и в тези нови квартали се появяват и новите храмове от 20-те и 30-те години.

За съжаление за много от тях историческите данни са оскъдни, а техните архитекти не са известни, тъй като са строени по така наречените типови проекти. Повечето имат паралели и с жилищното строителство. Фасадите са много по-изчистени от всякакви детайли. Орнаменти по тях почти няма.

Смята се, че проектант на този храм е големият архитект модернист и проучвател на историята на българската архитектура Христо Пеев. Тя има и може би най-интересната камбанария от споменатите до тук църкви, богата на кобилични извивки, които напомнят жилищната възрожденска архитектура. Интересно е и измазването ѝ отвън – църквата е с типичната за модернизма едра мазилка с дълбоки канали. Подобна е, например, мазилката на съседната сграда, построена почти по същото време на гимназията по дървообработване.

Още по темата вижте в статията Непознатите православни храмове на Пловдив от 20-те и 30-те на XX век.