АктуалноЗабравеният градНовини

5 стари пловдивски кръчми, които вече не съществуват

Пътуваме назад във времето и се връщаме в годините, когато голяма част от времето си българина прекарвал в кръчмата

Пътуваме назад във времето и се връщаме в годините, когато голяма част от времето си българина прекарвал в кръчмата. В тях с ортаците често са се случвали най-важните неща в родината. Е, нямало е специално обособен квартал на заведенията и гурме менюта с по няколко специалитета, на които е трудно да се произнесе името, но всичко е било не много по-различно. Препълнени заведения, актуални сред различните прослойки под тепетата и отново изпълнени до краен предел с глъчка, смях и необятни теми за разговор.

Заведенията на Бунарджик

Малцина знаят какви са били функциите на запуснатата в момента постройка на първата тераса под паметника на Альоша. А всъщност, някога красиват сграда, с площадка за маси на открито, на които да изпиеш кафе, безалкохолно или бира след прехода до върха е била „Бюфета“. Там е можело и да хапнеш нещо дребно – все пак трябват сили и за слизането надолу.

Известният „Голям Бунарджик”, на чието място сега има фитнес на открито, е бил общински, предлагал е сянка и разхлада на панорамната си тераса. Площта му е била изключително малка с абсолютна грижа към тепето и неговите природни дадености. През 80-те години той става дискотека „Дружба”.  След ’89-та бива приватизиран. С обявяването на тепето за защитена природна забележителност през 1995 г. се забранява всякакво ново строителство.

3 ресторанта около Бунарджика

Сахат тепе

Дановият хълм е далеч по- пренаселен от народ, особено в хубавите слънчеви дни. Предимство е, че е по-нисък е и по-близо до центъра. Благоустрояването на Сахат тепе  започва  при кмета Еньо Манолов- в края на 20-те и началото на 30-те години. След това през 1933 година при кмета Божидар Здравков, се изгражда по проект на арх. Овчаров, сградата на ресторанта, който просъществува 34 години и бива съборен в 1967 година Там останките от аристократичното заведение на върха са напълно заличени. То се е намирало на метър от малко шадраванче, като от масите не се е разкривала гледка към Пловдив отвисоко, тъй като на практика са се намирали в нещо като мини плато.

Бутнато е безмилостно през 1975г. (идеята на тогавашната тоталитарна власт е на мястото на красивата постройка да се издигне огромен бетонен гигант със същата функция като ресторант Стадиона например, която за щастие не се реализира).  Ресторантът е бил най-екологичното заведение, проветрявал се от всички страни, а музиката огласяла 4-те краища на Пловдив. В последните години отново се заговори за проект за заведение, но такъв все още не е представен.

Идея: Искат възраждане на автентичните бюфети на тепетата

Михалчо

Легендарна кръчма в района на Понеделник пазара – Тепе алтъ. Сега вече на нейно място е оградата на училището. Сменила е много имена, но винаги е била колоритна, известна с хубавата си кухня и отбраните маркови вина. Самият собственик бил голям чешит, кръчмар и по душа, и по призвание. Никола Алваджиев също го споменава в книгата си с израза, че бил „създал епоха с жабешките бутчета“. След като бутат кръчмата, Михалчо отива да работи в „Златната круша“. Голяма част от клиентелата върви след него и пълни новото заведение, което доскоро беше едно от на-старите, които никога не бе променяло функцията и името си. За съжаление, покрай пандемията затвори врати.

Тихия кът

Кръчма с такова име съществувала на няколко места. Последно е известно, че се намирала на Гроздовия пазар. Там се ражда прочутата “принцеса” – известна в началото като “кюфте на филия”. Някои смятат, че тук е родено и татарското кюфте, но изследователи на материята оспорват твърдението.

Бумбарника

Част от Тримона от неговата класическа епоха. Родена в хотел Тримонциум през пролетта на 1959 година, кръчмата става бързо любима за пловдивчани и гости на града. Отваряла за клиенти в 16:00 часа и затваряла врати в 23:00. А още час преди отварянето, навън чакали прави на опашка чеда на Бакхус. Мястото е било тихо, без музика. Единствено през лятото от градината се чувал класически оркестър на живо. Каничка с вино, която поне в началото струвала точно 16 стотинки. Това е първата картина, която изниква в носталгичните спомени за Бумбарника. Поднесеното в стъклени кани бяло и червено опиянение не е единственото, което кара по-възрастните пловдивчани да замрежват поглед, сякаш още виждат приятелите си на една маса в култовата кръчма. Ами апетитните дреболии и най-вече рядко вкусния бумбар, чиято слава бързо достига до Австралия. Великото ястие, предлагано там е глезена храна, нуждаеща се от дълго старание, а и голям майсторлък. Посветените в тайната му пазят секретно рецептата. Тя е останала, докато вече всичко е заличено от легендарното място. Почти няма снимки, изчезнало е и менюто, има само сладък бохемски спомен от живеещите по онова време.

Източник: Lost in Plovdiv

Веселина Михайловска

Създава съдържание, насочено към туристите и гостите на Пловдив и отговаря за рекламната и маркетингова стратегия на медията и популяризирането на съдържанието ѝ.

6 коментари

  1. О да, „Тихия кът“, на “ Гроздовия пазар“ – кюфтетата се водеха „нервозни“ , големи – едно покриваше дъното на чинията, определено пикант и много вкусни. За съжаление не си спомням цената, но не нарушаваше бюджета на гимназист 🙂

  2. Разпродажба! Преносимият мини климатик охлажда, овлажнява и освежава. Безшумен и преносим, можете да го вземете на работа или на плажа, перфектно и бързо охлажда стаята. Много хубава цена:–- https://use.my/arctik

  3. Ресторантът на Сахат тепе беше съборен по-късно, не през 1967. Имаше апетити там да се построи нещо грандиозно. Накрая при демокрацията се намеси и баба Пройкова, която тогава още не беше баба, но вече беше препикала доста територии и направи нещо, което за нищо не ставаше, както трябваше да се очаква. И така до днешното нищо.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина