40 фотографии, вдъхновени от „Арфата на тревите“ на Труман Капоти, превръщат природата в личен разказ за паметта, човешките усещания и връзката помежду ни
„Това е арфата на тревите, която помни и разказва, арфа от гласове, които знаят някоя човешка история. И ние се заслушахме.“
Думите на Труман Капоти от „Арфата на тревите“ посрещат посетителите на изложбата на Соня Станкова в галерия „Атизей“, която се откри снощи, по-късно от планираното заради националния деня на траур. Те са и своеобразен ключ към 40-те фотографии, в които природата се превръща в разказ за паметта, човешките истории и онези малки неща, които заслужават внимание.
На откриването Соня Станкова говори за личното си отношение към тази работа, за непрестанното търсене на нещо различно и за въпроса къде самата тя се намира в снимането. А после отправи простичък апел: да бъдем добри, да обичаме тази земя, да се движим и да си помагаме.
Утвърденият български фотограф-художник и преподавател посрещна много ценители на изкуството, приятели, художници, колеги от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и свои студенти. Сред тях разговорът за фотографията естествено премина отвъд техниката и стигна до онова, което остава в човека след срещата с едно произведение.
Авторът призна с присъщото си чувство за самоирония, че е хаотична, че непрекъснато търси нещо различно и че се радва, когато постепенно намира посоката си. Не пожела да говори подробно за техниките, защото, както отбеляза, хората, с които е работила, идват от различни професионални области и всеки прочита творбите по свой начин.
Това е и една от особеностите на изложбата – тя не предлага готово обяснение. Оставя пространство за лична среща с образите.
Тревата, която помни
Вдъхновението от книгата на Труман Капоти не е буквална илюстрация на литературен текст. В изложбата фотографиите се превръщат в своеобразни разказвачи. Както самата Соня сподели, сравнението с „Арфата на тревите“ ѝ е помогнало да погледне на образите като на истории, които трябва да бъдат чути.
В думите ѝ се открои една проста, но съществена мисъл: малките неща имат значение. Дори най-малката тревичка е важна. Тя също носи памет, присъствие и история, стига някой да се спре и да я забележи.
Тази чувствителност към незабележимото преминава и през самата изложба. 40-те фотографии са отпечатани върху дървени плоскости със златна основа, подготвена от авторката. При промяна на ъгъла на гледане образите също променят въздействието си. Така фотографията се доближава до живописта, без да губи своята връзка с реалността.
За Соня Станкова изложбата е и много лична. Тя говори за периоди от живота си, които е оставила зад гърба си, и за въпроса, който си задава, когато отново започва да снима: къде е самата тя в това снимане? В този смисъл фотографиите не са само поглед към природата, а и опит за откриване на собственото място в света.
Да бъдем добри към тази земя
В края на своето обръщение Соня Станкова отправи послание, което сякаш събира смисъла на цялата изложба. Пожела на присъстващите да бъдат добри, да бъдат щастливи на тази земя, да се обичат, да се движат и да си помагат.
Не прозвуча като заключение към изложба, а като нещо много по-просто и същевременно по-трудно за изпълнение – напомняне какво зависи от самите нас.
Може би затова тревата в тези фотографии не е просто част от пейзажа. Тя е повод да се заслушаме, да забележим малкото и да си припомним, че сме част от нещо общо. А понякога точно оттам започва и най-важният разговор.
Изложбата може да бъде видяна до 26 ноември.
снимки: Stanimir Petkov Photosmile
