Засиленият контрол от страна на държавните институции и новите регулаторни мерки създават все по-непредвидима среда за големите търговски вериги в България. За това предупредиха ръководителите на Kaufland, Lidl и Billa по време на дискусия за бъдещето на модерната търговия, организирана от Сдружението за модерна търговия в София.
В центъра на разговора бяха отношенията с контролните органи, санкциите срещу компаниите и предложенията за нови данъци. Според представителите на бизнеса действията на институциите могат да имат последици не само за търговците, но и за техните служители и доставчици.
Kaufland ще обжалва санкцията от 76 млн. евро
Изпълнителният директор на Kaufland България Михаил Петров заяви, че компанията ще оспори по съдебен път наложената от Комисията за защита на конкуренцията глоба от близо 76 млн. евро за нелоялни практики спрямо български производители.
По думите му юристите на дружеството вече са анализирали решението и са готови да го атакуват в съда. Петров определи санкцията като необоснована и изрази недоумение от действията на регулатора. Той предупреди, че подобен подход към големите търговски компании може да предизвика сериозни икономически сътресения.
КЗК глоби „Кауфланд“ със 75,7 млн. евро за нелоялни практики към доставчици
Ръководителят на Kaufland подчерта, че компанията няма намерение да напуска страната. Тя е вложила около 1 млрд. евро в собствените си магазини и осигурява работа на 8800 души. „План Б е да си отстояваме правата по законов ред“, заяви Петров.
Той отправи и предупреждение за възможните последици при евентуално прекратяване на дейността на дружеството, като посочи значителните му кредитни задължения, договорите с доставчици и броя на заетите служители.
Lidl и Billa също критикуват действията на институциите
Изпълнителният директор на Lidl България Милена Драгийска също постави под въпрос целта на засиления натиск върху големите вериги. Тя предупреди, че евентуално оттегляне на компаниите от пазара би имало последици, които според нея не са достатъчно обмислени.
Lidl оспори затварянето на магазина във Видин, пекарната остава под ключ
Драгийска настоя и за по-ясна лична отговорност на държавните служители при упражняване на власт. Според нея Законът за отговорността на държавата и общините за вреди трябва да бъде доразвит в тази посока.
Албена Георгиева, изпълнителен директор на Billa България, описа бизнес средата като все по-несигурна. Тя посочи, че проверките вече често се извършват едновременно от различни институции, вместо поотделно, както е било преди. Това създавало допълнителна административна тежест и натоварвало служителите на компаниите.
Данъкът върху свръхпечалбите тревожи и производителите
Участниците в дискусията коментираха и предложението за извънреден данък от 33% върху частта от печалбата, която надхвърля с 20% средната годишна печалба на дружеството за предходните пет години. След промени в първоначалния вариант мярката обхваща и търговци на храни с годишен оборот над 5 млн. евро.
Одобриха 33% данък върху свръхпечалбите
Михаил Петров заяви, че според изчисленията на Kaufland печалбата на компанията през последните години намалява и не очаква тя да бъде засегната от новото облагане. Той уточни, че данъчната мярка няма отношение към санкцията на КЗК, която все още не е платена.
Притеснения от обхвата на предложението изрази председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов. Според него то може да засегне голяма част от хранителните производители, тъй като много компании в сектора преминават заложения праг на оборота.
Производители защитиха част от практиките на веригите
В дискусията се включиха и представители на хранителната индустрия. Председателят на Асоциацията на овощарите в България Живка Гроздева посочи, че надценките на големите вериги върху нейната продукция са между 10% и 15%.
Тя даде пример с череши, продадени от нея на малък търговски обект за 1 евро, които впоследствие били предложени на клиентите за 2,40 евро.
Гроздева коментира и споровете около амбалажа за доставка на плодове и зеленчуци. По думите ѝ производителите често осигуряват опаковките за своя сметка, като разходът се включва в цената на продукцията. Тя отбеляза, че подобна практика съществува и в други държави.
