„Хроника на една традиция“ събира в 230 страници концерти, пътувания, спомени и истории от половин век живот на емблематичната пловдивска формация
Половин век история, разказана през хората, които са я създавали и продължават да я носят със себе си. Книгата „Хроника на една традиция“, посветена на 50-годишната история на Хора на пловдивските момчета, беше представена в препълнената зала на Градската художествена галерия в Пловдив през уикенда.
Автор на изданието е доц. д-р Кръстин Настев. В 230 страници той е събрал подбрани моменти от живота на формацията и повече от 200 фотографии. Книгата е създадена след преглед на предишни паметни издания, документи и архиви, както и след разговори с хора, свързани с историята на хора.
„Невъзможно е да се опишат всички концерти, всички публикации, впечатления, спомени в паметните книги. Но направих селекция на най-важните моменти от живота на този емблематичен състав“, разказа Настев при представянето.
За него идеята е историята да не остане само като спомен от юбилейния концерт за 50-годишнината.
„Музиката е временно изкуство. Всички, които присъстваха на юбилейния концерт, си дадоха сметка, че това не беше традиционен музикален концерт, а спектакъл. Но когато има и едно хартиено издание на цялата история, тя остава завинаги“, каза авторът.
Не просто книга, а проверка на паметта
Работата по изданието обаче се оказва и своеобразно разследване на собствената памет на хоровата общност.
Настев разказа, че се е обаждал на хора, с които не е разговарял от 20 или дори 30 години. Срещал се е с бивши членове на формацията и с личности, свързани с нейното създаване и развитие.
При подготовката на книгата той си поставил правило — всяка информация да бъде проверена с документи и архиви, когато това е възможно.
Така изследването довело и до корекции на някои отдавна разказвани факти.
Един от примерите е свързан с Дома на културата. В публикация било посочено, че хорът е бил на 20 години там през 1995 г., докато друга информация сочела 1968 г. като година на създаването на сградата. Настев потърсил документалното потвърждение и стигнал до информацията, че сегашният Дом на културата „Борис Христов“ е създаден през 1965 г.
Друг от разминаващите се с установената памет факти е свързан с първата пианистка на хора.
„Дълги години ние мислим, като казваме ние, нашето хорово общество, че първата пианистка на хора е Галя Врачева. Тази информация не е вярна“, разказа Настев.
Той лично разговарял с Врачева, която му обяснила, че нейният принос към хоровото начинание е свързан с написана от нея песен за децата, която те изпълнили, а тя им акомпанирала.
Първата пианистка на хора, според установеното от Настев в хода на изследването, е Весела Дякова, която е присъствала и на представянето на книгата.
50 години, но най-вече хора
На представянето бяха събрани различни поколения, преминали през Хора на пловдивските момчета. За хората, стоящи зад формацията, 50-годишната история не е само поредица от концерти и международни пътувания.
„Хорът на пловдивските момчета доказа през годините, че е школа не само да оформя, образова музикални таланти, да пее по света и да прославя българското хорово изкуство. Това е школа, която създава трайни приятелства, личности“, каза Юлия Петрова, която 47 години работи с момчетата от хора.
Тъкмо думата „общност“ се оказа една от най-често повтаряните по време на вечерта.
„Най-важното според мен е, че успяхме през годините да създадем общност. Стотици момчета, пръснати по целия свят, и всеки от тях, когато има възможност да бъдем заедно, се възползва от нея“, каза Милка Толедова.
По думите ѝ приятелствата, създадени чрез изкуството, продължават цял живот.
Тази общност има и хора зад сцената. Сред тях е Тодор Горинов, който през годините е подкрепял състава и различни негови инициативи.
Стефка Благоева – човекът, който е направил хора
На вечерта бе припомнена и ролята на Стефка Благоева – основател и дългогодишен двигател на Хора на пловдивските момчета.
„Само човек като Стефка Благоева можеше да направи този хор“, каза проф. Анастас Славчев, бивш ректор на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ и дългогодишен приятел на формацията.
Той определи като характерна за Благоева нейната енергия и способност да стига до целта, независимо от препятствията. Проф. Славчев подчерта и ролята на родителите, най-вече на майките, без чиято подкрепа съществуването и развитието на хора би било невъзможно.
Своите спомени разказаха и проф. Златина Делирадева, която е концертирала с „Детска китка“ заедно с Хора на пловдивските момчета, както и учителката по солфеж Радка Гавраилова.
За Настев историята на формацията е история не само на музиката.
Това е история за пътувания и концерти, но и за хората, които са се срещнали в нея, създали са приятелства и са останали свързани десетилетия след като са напуснали хоровата сцена.
В края на представянето „Viva la musica“ събра на сцената бивши и настоящи членове на Хора на пловдивските момчета. Различни поколения изпяха заедно финала на вечерта, а публиката ги изпрати с бурни аплодисменти.
След това Кръстин Настев раздаде автографи върху книгата, която вече пази на хартия половин век от тази пловдивска история.
