АктуалноБългарияГрадътКултураНовиниОбразование в Пловдив

Пловдивските вузове с пет първи места в рейтинга на МОН за 2026 г.

Кой университет в Пловдив е №1? Система не прави генерално подреждане на висшите училища, а класации по професионални направления

Аграрният университет е №1 във всичките три направления, в които участва в челната класация, а АМТИИ оглавява две

Пловдивските висши училища вземат пет първи места в новото издание на Рейтинговата система на висшите училища за 2026 г. Аграрният университет – Пловдив е начело в три професионални направления, а Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – в две.

Това показват данните от Рейтинговата система на МОН за 2026 г., представени днес. Системата сравнява 51 акредитирани висши училища в 52 професионални направления и използва показатели за учебния процес, научната дейност, учебната среда, престижа, регионалната значимост и реализацията на завършилите на пазара на труда.

Аграрният университет вече е лидер и в „Животновъдство“

Най-силното пловдивско представяне е на Аграрния университет. В изданието за 2026 г. той има три първи места от три направления, в които участва в класациите.

Университетът оглавява професионалните направления:

  • „Растениевъдство“
  • „Растителна защита“
  • „Животновъдство“

Това е крачка напред спрямо предходното издание, в което Аграрният университет беше първи в „Растениевъдство“ и „Растителна защита“, но втори в „Животновъдство“.

През януари 2026 г. университетът получи и поредното си отличие за лидерството в първите две направления, като оттам посочиха, че за 14-и път в последните 15 години са начело в „Растениевъдство“ и „Растителна защита“.

АМТИИ с две първи места

Още две първи позиции от националните 52 класации отиват в Пловдив – за Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“.

Академията е сред двата пловдивски вуза, които тази година оглавяват класации, като общо има две първи места. Така специализираното висше училище за изкуства запазва присъствието си сред лидерите в системата.

За сравнение, през 2025 г. АМТИИ беше лидер в „Теория на изкуствата“ и беше сред челните университети в „Музикално и танцово изкуство“ и „Изобразително изкуство“.

Пловдивският университет е третият по големина вуз в страната

Ако броят на първите места не е единственият критерий, Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ също има сериозна позиция в картината на българското висше образование.

С 17 005 действащи студенти ПУ е третото най-голямо висше училище в страната след Софийския университет и УНСС. В осемте най-големи университета се обучава около половината от всички студенти в България.

Това поставя Пловдивския университет в една доста различна категория от специализираните пловдивски вузове – като мащаб той е сред големите университетски центрове в страната.

За сравнение вижте данните от официалната рейтингова класация за 2025 г., разкриващи най-перспективните специалности в статията

Какво е най-добре да учиш в пловдивските университети

Пловдив срещу София – пет от 12-те първи места извън столицата

Картината на национално ниво е доста концентрирана в София. Висшите училища в столицата оглавяват 44 от общо 52 класации, докато всички университети извън София си поделят останалите 12 първи места.

Пловдив обаче има пет от тези 12 позиции.

Софийският университет е начело в 22 професионални направления, Техническият университет – София в шест, а Медицинският университет – София е първи във всичките пет направления, в които предлага обучение.

Само едно от 52-те първи места е за частен университет.

Топ специалностите в университетите в Пловдив

Дипломата вече се мери и в евро

Рейтинговата система отчита и реализацията на завършилите. Средният облагаем доход на висшистите в България вече е около 1600 евро, като за последното десетилетие той се е увеличил приблизително три пъти.

Най-високи средни доходи на национално ниво получават завършилите „Военно дело“ – около 3747 евро, следвани от „Информатика и компютърни науки“ – около 2553 евро.

Данните показват и сериозна разлика според образователната степен: 86% от наетите висшисти, завършили магистърски програми след средно образование, работят на позиции за висшисти или по призвание, при 51% от завършилите бакалавърски програми.

За кандидат-студентите това означава, че въпросът вече не е просто „кой университет е първи“, а в кое професионално направление, в кое висше училище и с каква степен дипломата се превръща най-успешно в работа и доход.

Очаквайте още подробности по темата за финансовото измерениее на висшето образование у нас.

Рейтинговата система за 2026 г. включва данни от висшите училища, НАОА, НОИ, НАП, НСИ, международните бази Scopus и Web of Science, както и социологически проучвания сред работодатели, студенти, преподаватели и административни служители.

Таня Грозданова

Журналист с близо 30 години опит, който работи интензивно по… More »

Вашият коментар

Are you human? Please solve:Captcha


Back to top button
Изпрати новина