Село Малък Чардак се превръща в неочаквана гурме дестинация
Есента е най-доброто време да излезеш от града, да оставиш погледа да се гмурне в тунела от цветове по междуградския път, да му отпуснеш края и просто да се насладиш на каквото е дошъл да ти предложи сезона.
И ето ни и нас, трима приятели, подкрепени от айляка на неделята, единият подочул нещо, доста неясно, но пък достатъчно интригуващо, и двама ентусиасти, вече подминаващи табелата на Пловдив в посока село Малък Чардак.
Пристигаме дори по- бързо отколкото ни се искаше и решаваме да поразгледаме селото както биха го направили истински пътешественици – свиваме по малките улички, надничаме по чуждите дворове, разлайваме селските кучета и заговаряме единствения местен, който се изпречи на пътя ни. Питаме го плахо за посоката, защото как иначе да се пита за ФРЕНСКИ РЕСТОРАНТ в селце с 400 души!?
Дядото даже не изчаква да довършим шикалкавещия си въпрос, изпълва се с въодушевление, дава посоки с ръкомахане и даже ни изпраща с препоръка задължително да ядем свинските уши. Каза, че не са като нашенските, „по френски са“ или „по-френски“, не разбрахме.
Както и да прозвучи това – оказа се лесно да намерим Френско бистро Петел в Малък Чардак.
Директно от кухнята в най-бялата сграда в центъра излиза да ни посрещне един истински парижанин – Гийом. Той е купил къща тук преди 12 години, реставрирал я е, заедно със съпругата си Радост я напълнили с любов и мечти и така, освен малката Ирина, се родила и идеята за френско бистро Петел.
Гийом ни завладява с искрен ентусиазъм, мечтите му да облагороди селцето се леят заедно с виното в чашите ни, а желанието му да ни нахрани като знатни гости ни увлече да поръчаме .. ами почти цялото френско меню, без да пропускаме свинските уши, разбира се!
Не след дълго Радост и Гийом започват да носят едно след друго ястия, масата натежава от вкус и красота, а ние, вече прилично изгладнели, се нахвърляме не толкова по френски да опитваме.
Ако дойдете до тук и не опитате френската лучена супа, не сте изживели този ден пълноценно – потвърдено от цялата компания + възклицанията на компанията от съседната маса. Разкрихме и тайната, което не значи, че можем да си я сготвим и вкъщи: Супата се приготвя по старата класическа рецепта, в която лукът се карамелизира около 5 часа на бавен огън с постепенно добавяне на ароматен бульон. Хлябът е предварително опечен с билки, а мекото сирене, стичащо се по него е короната на чинията.
За да не забравим къде сме, намазахме хляб от селската фурна с домашно приготвения рийет. Тук явно бавният живот е на почит, защото времето за приготвяне на този френски едро млян пастет е не по- малко от няколко часа. Много търпение и майсторлък са нужни на месото да омекне до толкова, че да стане на фини конци. Предлага се в студен, в бурканче, което улесни нещата – взехме си за вкъщи, но не ни идвайте на гости – бързо свърши.
Ако ще питате за по-френските свински уши, ще кажем, наистина не са като нашенските. Досега бяхме свикнали хрупкавината да е отвътре. Не знаем как, но французите ги правят със съблазнително хрупкава коричка и сочност, о, каква сочност, отвътре.
Честно казано, преди да видя храната, и за да се подсигуря, си поръчах едни класически български кюфтета на скара с шопска салата. В менюто има и такива предложения, явно за неверници като мен, и не че не бяха хубави, напротив, точно както ги прави моята баба са. Изядоха се и те с кеф и наслада.
И ще си признаем, обърнахме внимание на фините детайли чак като преядохме, а осъзнатото удоволствие да се храни човек в посуда с история от стар парижански дом би допринесла още и навреме за изживяването. Затова, обърнете внимание на чиниите, в които ви сервират, не бъдете като нас.
Но отидете във френско бистро Петел, на 2 335 км. на юг от Париж и на 22 км, на север от центъра на Пловдив, където Гийом и Радост са поставили масата и канят познати и непознати. За да ги превърнат в приятели с най-нежното оръжие – вкусът на живата, локална храна, сготвена по стара френска рецепта с щипка любов.
