Какво ще се промени при публичните надписи, администрацията, електронните устройства и международните събития?
Проектът предвижда държавен стандарт за кирилицата, ограничения за чуждоезичните надписи и санкции за нарушения
Законопроектът на „Възраждане“ за българския език мина на първо четене в Народното събрание в сряда с подкрепата на 153 народни представители. Предложението предвижда цялостна правна рамка за държавна езикова политика, която регламентира употребата на българския книжовен език в публичната сфера.
Текстовете бяха подкрепени от управляващите от „Прогресивна България“ и вносителите от „Възраждане“, както и от част от народните представители на ГЕРБ, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“.
Законопроектът определя българския книжовен език като официален език в страната, а графичната му система – като българската форма на кирилицата.
Българският език – задължителен в публичната сфера
Законопроектът предвижда задължителна употреба на българския книжовен език при осъществяване на дейности в областта на правосъдието, администрацията, образователните и здравните услуги, националната сигурност, обществения ред и отбраната.
Органите на държавната власт, местното самоуправление и публичноправните организации ще бъдат длъжни да използват българския книжовен език при изпълнение на функциите си.
Предвижда се и задължение за държавната и общинската администрация да използва шрифтове, съобразени с държавния стандарт за българската форма на кирилицата.
Как ще изглеждат надписите в публичното пространство
Всички устни и писмени изрази, съобщения, обозначения и надписи в публичното пространство ще трябва да бъдат на български книжовен език. Изискването обхваща и надписи върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица.
Допуска се изписване на латиница под текста на кирилица, както и употреба на чужд език в предвидените от законопроекта случаи.
Изключения са предвидени за търговската и туристическата дейност, публични прояви с рекламна, образователна, научна, културна или развлекателна цел, както и за случаите, уредени със специален закон.
При публични съобщения и обозначения ще може да се използва чужд език и като втори език.
Законопроектът изрично урежда публичната сфера, без да ограничава правото на гражданите да използват други езици в личната, неофициалната и частната си комуникация.
Изисквания към електронните устройства
Предвижда се въвеждането на официален държавен стандарт за българската форма на кирилицата.
Държавната и общинската администрация ще трябва да използва шрифтове, съобразени с него, а електронните и мобилните устройства, внасяни в България, ще трябва да отговарят на технически и програмни изисквания за правилното поддържане и изобразяване на символите на българската кирилица.
Държавата ще финансира разработването и свободното публично разпространение на наборни шрифтове по стандарта.
Международните събития – на български с превод
Законопроектът предвижда събитията и дейностите с международно участие, провеждани в България, да се организират на български език с осигурен превод.
Изключение се допуска, когато това е обективно неприложимо поради характера на участието.
Употребата на чужд език се регламентира и при сключване на международни договори, осъществяване на официални международни отношения и международно признаване или защита на авторско право.
Изискванията на законопроекта няма да се прилагат за официалната кореспонденция и документооборота при комуникация на държавата с чужди страни.
Обществените доставчици на медийни услуги ще бъдат задължени да излъчват програмите си на български книжовен език, с изключенията, предвидени в Закона за радиото и телевизията.
Консултативен съвет без контролни функции
Към Министерския съвет се предлага създаването на Консултативен съвет за българския език с петгодишен мандат.
Председател по право ще бъде директорът на Института за български език при БАН. В състава ще влязат още учен от БАН, двама университетски преподаватели, двама учители по български език и литература и представител на Съвета за нематериално културно наследство.
Съветът ще има експертно-консултативни функции. Той ще изготвя годишен доклад за състоянието на българския език, ще предлага препоръки за езиковите правила и ще дава становища по учебни планове и стандарти.
Органът няма да упражнява контролни функции, няма да издава задължителни предписания и няма да съставя наказателни постановления.
Предвидени са санкции за нарушения
Административнонаказателните разпоредби са уредени в глава седма на законопроекта. Деянията, които нарушават изискванията му и не подлежат на по-тежка отговорност, ще представляват административни нарушения и ще се санкционират по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Не се предвижда създаването на нова контролна администрация. Контролът и налагането на санкции ще се осъществяват от съществуващите органи според компетентността им по специалните закони.
Предвижда се Министерският съвет да приеме подзаконов нормативен акт за прилагането на закона.
Лиинк към пълната версия на законопроекта мижте ТУК.
Законопроектът трябва да бъде разгледан на второ четене, преди да бъде окончателно приет. Предвиденият срок за влизане в сила е три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.
Илюстрация: Orange center
