Превърнахме редакцията в изложба на живи книги и послания
Ивелина Василева
Шареният и интимен живот на творците бе разкрит по улиците на града ни. Хора пишеха по хартия лични мисли, купуваха картини, направени от деца, изработваха с ръцете си изкуство, изобразяващо света им. Едно от най-търсените местенца днес се оказа импровизираната галерия в офиса на Под Тепето, подредена от букиниста Сашо Костов с помощта на Ивайло Дернев и Димитър Семков. Около стените на офиса лежаха книги с полъха на миналото още от 1790 година като например писмото на херцог Людвик.
„Нищо не ни принадлежи на този свят“- това е мотивът на Сашо, за да предприеме тази стъпка, показайки днес колекцията си от книжнина. Събирана в началото като наследство от баща му, продължаваща с находки от битаци и вторични суровини. Той определя цените много под истинската стойност на книгата. Наример „Строители на съвременна България“ от Симеон Радев е купена от него за 3 лева, но вече продадена за 80. Купува текст,шрифт и послание, както е кръстена и излжбата, за жълти стотинки и ги препродава на ниски цени, за да достави радост на ценителите, които търсят словото, на гърба на онези, които го захвърлят. Костов даже признава, че днес е подарил някои, защото е по-добре книгата да отиде при нуждаещия се, отколкото в боклука. Подарява заради усмивка, искрено желание за притежанието или защото литературата е прекалено скъпа за хората. Сашо дарява и на читалища.
Днес бяха търсени най-разнообразни книги – от йога до френски пословици, също и исторически. Сашо не обича да чете всичко, а само определена литература – документалистика и подбрана художествена. Впечатляващото е, че деца избраха „живите“ книги, пред интернет версиите или компютърни игри.
За първи път официално и целенасочено Костов изважда от личната си колекция за продан – комбинирана и мащабна. Всичко по съвет в приятелски разговор с Иво и Митко.
Енергията днес, по тротоарите е по-различна. Атмосферата е по-зареждаща и по-душеполезна, отколкото продажбата, споделя Сашо. Комуникацията между хората, идващи в офиса, с цел да си купят книги, се превръща в искрен разговор за думите.
А великолепното бяло винце на Винарска къща Брестовица само прави приказките по-сладки.
