Христо Мутафчиев пя в деня, в който си спомнихме Дионисиев с усмивки, а не със сълзи
Спомнихме си за Иво Дионисиев с усмивки, а не със сълзи. Така, както той би желал- с тържество, а не с помен. Направихме го навръх рождения ден на този голям като вселената пич, вместо в деня на смъртта му. При това по възможно най-красивия начин- с рок, рок, рок… и уиски. Организираното от дамата на сърцето на радио- законодателя Ева събитие в Драмата бе с една единствена идея- да кажем наздраве на Иво Дио, а той да ни отговори, някъде отгоре и да се покодоши с нас в типичния си стил. Е, имаше и сълзи, защото Дионисиев липсва на всички, въпреки, че си е с нас по онзи, сърдечния, вечния начин.
Мястото на Иво остана празно, но той бе с насСъбитието се състоя в камерната зала на Драмата, там, където бяха последните мечти на Иво за радиото, телeвизията, медиите, истината, искреността, честността, бунтарството. Там, където стартира последния му голям проект, който зацикли по една или друга причина, независеща от него самия. Залата бе като стадион на концерт на АС/DC от приятели на Дио. Столът му на водещ остана празен, но сякаш натежал от големия дух на Ивака. Да- вчера той бе с нас, води шоуто си, макар с компилации от близо 20-годишните си радио шедьоври, събрани в архив от самия него, сякаш знаел, че такова събитие ще се случи един ден.
На масата на водещия имаше едно плюшено мече, любимата снимка на Дионисиев с идола му Дейвид Ковърдейл, и вечната кърпа за глава, която бе вързана на микрофона. На сцената зад празния стол имаше рок банда и голям екран, на който вървяха кадри от последните му предавания, снимки, спомени. В театъра бяха актьори, режисьори, радио ветерани, журналисти… все приятели на Ивака. На първия ред, подпрял бастунче събитията следеше един от най-верните авери на Дио- Христо Мутафчиев.
Той поздрави рожденика с две песни, любимите му- Soldier of fortune и Too many tears. Той бе човекът, който ми звънеше всяка вечер, за да ми вдъхва сили на болничното легло след онова нещо, което ми се случи, разкри преживелият инсулт Мутафчиев. Музикантите на сцената вкараха задължителното Imagine на Джон Ленън, а официалната част завърши с най-естественото в случая парче- Wish you were here на Флойд. Великият рефрен разплака мнозина. Но сълзите утихнаха с дружното наздраве с отправени нагоре ръце с чаши във фоайето на камерната зала, където Иво Дионисиев почерпи с уиски и вино от небето. 
Ева и Христо Мутафчиев
Наздраве Ивче, Wish you were here!
