(почти) Постни кюфтаци

Кюфтета от леща и бяло сирене/пармезан на фурна с доматен сос

Креативно Гладен

Времето преди Великден е невероятно, най-малкото по две причини, като дори изключвам тази, свързана с християнската вяра; а именно с факта, че идва пролетта, която особено след зима като тази, е като хапче за глава по време на убийствена мигрена; другата причина е чисто егоистична – рождения ми ден. Единственият факт, който помрачаваше чувството на прераждане от пролетта, и очакването на юбилейното напиване по случай пръкването на бял свят на моята скромна, но прекрасна персона, бе рожденият ден на съседа – в неудобна близост до моята дата, и още в по-неудобна приятелска близост (по едно стечение на обстоятелствата бях кумувал на сватбата му, бяхме живели години наред заедно и бе това, което обикновено обществото определя като ‘най-близък приятел’).
Радвах се на живота като малко дете, всеки слънчев ден предизвикваше в мен освен неистовото желание да пътувам нанякъде без път и посока (по възможност с невероятно красива, сексапилна, чаровна мацка, без претенции и превземки, но с чувство за хумор, съчетано с авантюристичен дух), също така и неописуема страст към всякакви зелени гадости – марули, спанак, лапад, коприва, броколи, магданоз, лук, айсберг, копф салата, брюкселско зеле, дори рукола. С оглед на факта, че някои желания са значително по-осъществими от други – предимно задоволявах глада на пост-зимния си организъм за витамини, хлорофил и фибри (каквито богато се съдържат в зелените зеленчуци), докато чаках да се срещна с онази мацка от няколко реда по-горе и да тръгнем към морето. За целта си купих няколко марули от пазара, и едно старо кабрио от Южна България, с развален гюрук, но с много живот под капака и още повече дестинации за превземане това лято.
Докато оправяха гюрука, аз реших да оправя хранителния си режим и за момент да спра с агнешкото, телешкото, рибата, свинските пържоли, патешките супи и пилешките руладини – и да отделя нужното внимание на вегетарианската кухня. Това съвпадаше с периода ми на не-пиене, лекуването на досаден грип, желанието за спорт и медитативното спокойствие, което ме бе обхванало – и тъй като знаех че неминуемо всичко това ще е необясним за мен спомен съвсем скоро – се възползвах от момента и съзнателно направих равносметка на наличните продукти. Докато се запарваше чая ми от мента, реших да дам шанс на една отдавна забравена леща.
   

Лещата (Lens culinaris) е вид едногодишни растения от семейство Бобови, като те се отглеждат (логично) за семената им. Има няколко основни вида леща (3 или 4), като в България е най-разпространена кафявата леща, за разлика от източната ни съседка Турция, където почти изцяло почитат оранжевата й сестра. Като цяло лещата си е кулинарен динозавър, откъдето и да го погледнеш, тъй като има сведения за използването на леща в кулинарията още преди около 13000 години; географски тя (лещата) се е пръкнала в земите на Индия и Пакистан, после някъде по време на неолита успяла да стигне до Гърция и България – аз лично нямам такива спомени, защото моята леща си я купих от една от безличните големи вериги супермаркети преди няколко месеца. Това по никакъв начин не оказа влияние на нейните вкусови качества – затова вече бях приготвил голямата тенджера и продуктите:
леща, пармезан/сирене, 2- 3 сухара от черен хляб, 2 яйца, магданоз, 3 скилидки чесън, сухи подправки (джоджен, целина, риган, малко босилек), зехтин, сол, черен пипер;
…за соса – домати, чесън, зехтин, захар, сол, босилек

* сварих лещата с малко сол и подправки в голямата тенджера, след което я изцедих от водата и оставих да изстине малко
* започнах да смилам на едро лещата – с пасатор, кухненски робот, хаванче или просто лъжица и дълбока чиния; след лещата посмелих и 2-та сухара
* измих и нарязах магданоза, смачках 2-те скилидки чесън (третата запазих за соса)
* след меленето – смесих лещата, сухара, зехтина, солта, сухите подправки (много е важен джоджена, лично според мен – но въпрос на вкус), нарязания магданоз, чесъна;
* добавих богато пармезан (но другия път ще заместя с класическо българско бяло саламурено сирене, защото съм убеден, че ще е още по-добър вариант  от пармезана); сложих и 1 или 2 яйца, за да се ‘спои’ сместа и да не се разпадат кюфтетата (въпреки това риска от разпадане си остава)- и започнах да ‘меся’ с ръце докато всичко не се разпредели равномерно навсякъде;
* озехтиних тавата, и започнах да оформям кюфтаците с ръчички; после на 200 градуса за 20 минути, с едно обръщане (към което човек трябва да е особено внимателен, за да се избегне процеса на полу-разпад); не лоша беше идеята след обръщането да ‘напръскам’ кюфтенцата с малко зехтин отгоре, за по-здравословен тен накрая;
* междувременно забърках соса – зехтин, доматена паста (или домати), чесъна (пак нарязан), риган и босилек, сол, пипер, като добавих и малко захар да убием киселяка по средата на процеса; всичко това –  задушено в тиган за 15-20 минути, докато се пекат кюфтаците
* накрая – среща-гореща –  кюфтаците върху чиния, соса върху кюфтаците и цялата комбинация върху покривката

Питието – въпреки периода ми на въздържание – за кюфтенцата имах прекрасна компания в женски род и явно вдъхновена от желанието ми за пътувания ми донесе един аржентиснки sauvignon blanc с авантюристичното име Magallanes
Музиката – дай боже всекиму добри съседи и още по-добри приятели – затова не ми оставаше нищо друго освен да си пусна едно от любимите парчета на съседа – 4hero – Cosmic tree
Мъдрата мисъл – вдъхновен от тази съседска тематика и грандиозния архаизъм на лещата – изрових три великолепни пословици, третиращи казуса ‘съсед’ през погледа на три различни народа:
* По-добре да имаш лош брат, отколкото лош съсед. — Българска пословица
* По-добре добър съсед, отколкото далечен приятел. — Холандска пословица
* Ако искаш да се избавиш от лош съсед, дай му заем. — Грузинска пословица

http://foodcreative.tumblr.com/