24 хора на изкуството, образованието и културата излязоха с отворено писмо по казуса Комсомол. Всички интелектуалци, положили подписи под нотата, са жители на квартала около киното. А отношението им по въпроса може да се предположи- всички са срещу идеята за бутането на емблематичната сграда и построяването на паркинг и мол на нейно място.
Чест и привилегия е да живеем в един от най-древните градове не само на България, но и на света. Историята на Пловдив е писана от поколения и в началото на 21 век е наша обща отговорност да съхраним историческото и културно наследство на нашия град.
Решението на сегашния Общински съвет на Пловдив – да заличи от картата на града, от паметта и от сърцата ни една сграда с културно предназначение – известното кино Космос – е поводът за обръщението нa нас – хората на изкуството живеещи в този, така наречен „квартал”. Става дума за централната част на града ни – онова място, което е правило, прави и винаги ще прави лицето на един град. Да има Пловдив титлата „културна столица на България” е заслуга на многото значими личности, които оставиха своя дух, творчество и любов тук. В този смисъл Пловдив и неговото лице са важни не само за пловдивчани, а за цялата България. Да, времето върви, променят се житейските ни навици и ритъм, но да минаваме през хилядолетни традиции не е никакво решение. А, хилядолетните традиции показват, че центърът на един град е място за обществени срещи, културни събирания – мястото за свободно общуване. По какви закони вие искате да вземете едно такова средище и да настаните в него не хора, а автомобили? Споменахме древната история на града ни – това е даденост – малки улички, аристократични (все още) сгради – това е градската част, в която е разположена сградата на кино Космос. С какво насилие искате да поканите именно сред тези малки улички още автомобили? Ако безумията на предишни години допускаха такива неща, бъдещето върви към поправяне на грешки, а не задълбочаването им, пишат 24-те музиканти, писатели, преподаватели, почетни граждани на Пловдив.
Градът ни е част от туристическите маршрути на гордост и самочувствие на всеки българин. Какво искате да показвате на наши и чужди гости? Бетонните грамади са никому неинтересни и забележителни. А, една зала с 900 места би могла да доведе в Пловдив много световни знаменитости, които днес подминават града ни, именно поради липсата на такова средище – и финансово, и професионално на ниво. Аргументът, че се прави ремонт на Синдикалния дом, за да се превърне в опера, е смешен за всеки средно образован човек – как би поел нуждите на Пловдив от сцена. Нима оркестърът на Глен Милър направи концерта си в софийска опера? А, и бъдещата зала там е вече с 500 места. Нима приспособената за симфонични концерти зала на бившия партиен дом е авторитетната сцена на една културна столица? Защо подминавате професионалното мнение на архитекта на кино Космос – арх. Шинков, който казва, че с малко средства киното би могло да стане именно нужната ни многофункционална сцена?, питат в отвореното си писмо интелектуалците.
Като хора на изкуството се обръщаме към вас – да изразим сериозната си позиция – да спрете разрушаването на кино Космос и с призив да изтеглите от продажба сградата. Вашият дълг е да вземате решения в името и в полза на своите граждани. В чл.11 от Закона за общинската собственост е казано, че кметът управлява такава собственост – не, негова, а на всички граждани на града – в интерес на тези граждани, като добър стопанин. Офис-сгради, гаражи и молове не са подходящия грим за лицето на един древен град с вековна културна история. И позволете да ви припомним думите на поета: „Едно око е нужно, за да стреляш и две – да видиш всичко, след това …”, завършват хората на изкуството от квартала. Ето ги и тях: Рени Петрова – пианистка, проф. Георги Петров – почетен гражданин на Пловдив, Георгия Петрова – музикант, проф. Цанка Андреева – преподавател АМТИ, Петър Петров – актьор, Пешка Манева – актриса, Здравко Попов – писател, Росица Русева – актриса, Георги Стоев – музикант, проф. Клео Протохристова – филолог, Мариела Далемска – музикант, Анастасия Толева – музикант, Димитър Келбечев – художник, Борислава Благоева – диригент, Христо Лафчиев – музикант, Маша Иванова – балет-майстор, Цветелина Георгиева – музикант, Христо Божков – певец, Мариана Попова – музикант, Стела Консулова – музикант, Пепа Попзлатева – актриса, Ангел Китипов – художник, преподавател, Пенка Попова – художник, магистър по изкуствата, Лиляна Попова – оперна певица.
