Николета Лозанова
Кристиано, когото обичам! Днес видях онзи сексапилен лустросан тип, сякаш живеещ във фитнес в едно със салон за красота, който може да изкоси всеки терен с краката си. Маха като ножици крайниците си този Кристиано Роналдо… Днес видях футболиста, по когото съм луда от доста време. Показа, че всъщност мисли за колектива, раздавайки безумни пасове на другите португесе (въпреки, че редовно чувам какъв лаком жител на Столипиново бил). Демонстрира, че може да строши или изпоти гредата с шут. И най-важното- отпуши се. Размазах се на днешната лекция на Португалия, но имам леки притеснения, че насладата покрай иберийците няма да се повтори. Защото всички други играят някак пестеливо, а португалците изригнаха. Ама твърде раничко. Някой ще изригне срещу тях и ще си ходят. Трябваше да се укротят малко и да вкарват голове в друг, по-важен мач. Защото единственият порок на Роналдо май е, че във важни срещи никакъв го няма. Пък и трябваше да пожалят корейците. Седем на нула е прекалено. Момчетата може и в концлагер да ги пратят. Да не говорим, че ако вождът се е травмирал прекалено, може да насочи ядрените глави към Лисабон…
А… Чудя се какъв гел ползва моят любимец Роналдо. Дори в пороя прическата му не мръдна. Той сигурно и затова отигра топката с гръб при гола си- да не си разваля алаброса.
Колкото до съседите на Португалия испанците- там изживях леко разочарование. Торес никакъв го нямаше. Доволна съм от резултата, но не и задоволена. Трябваше да има още. Това 2:0 ми се стори доста скромно- като любовна игра без секс. На фона на показаното трябваше да има поне четири на нула. Ама откакто Торес се подстрига, нищо не върви…
Виждам, че и почитателите на супер четената ми рубрика искат да коментират Мондиала или мен. Нека го направят във форума или на пощата ми [email protected].
