Когато гурме кухнята не беше така популярна и се радвахме на простите на вкус неща
Пловдивската кухня е вкусна и неповторима, казват ценителите, а и няма как да не е така, като е събрала най-доброто от рецептите на турци, арменци и евреи. Вече сме ви разказвали за старите сладкарници и позабравените кръчми, но днес ви водим по пътеката на спомените към онези вкусотии, които вече рядко се приготвят под тепетата.
Предлагал се в емблематичната Назъм Хикмет или днешната турска сладкарница Джумая. Според запознати той представлявал накъсано пилешко месо, овкусено с канела и захар, но някои казват, че това изобщо не било месо. Разработен е в кухните на Османския дворец и един от най -популярните турски десерти днес.
Салеп е много популярна напитка, за която се смята, че е донесена от Изтока по време на османското царуване. Представлява сух прах, направен от грудката на орхидея (Orchis mascula), която цъфти по горските ливади. Приготвя се в топла чаша вода или мляко и се сервира поръсена отгоре с канела или джинджифил.
Известна със своите лечебни свойства, тя е богата на полизахариди, протеини, мазнини и въглехидрати, особено полезна при болки в стомаха и успокояваща болките в гърлото. Освен това помага за премахване на секреция от белите дробове, както и за лечение на бронхит, затова и обикновено се сервира, когато температурите са ниски, така че да затоплите тялото си. Салепът се предлагал в Назъм Хикмет и прочутия Млечен Бар, но и също така – от улични търговци.
Още с настъпването на есента няколко кръчми започвали да предлагат този, така типичен за нашия град специалитет. Смята се, че началото било поставено още в далечни години и е дело на „Топалчето“, в католишката махала. По-късно едно от най-посещаваните заведения, които ги правели, било „Малкия Бунарджик“.
Бумбар
Бумбарът се споменава още преди повече от 100 години, а по-възрастното поколение със сигурност помни култовата кръчма Бумбарника. Тя се е намирала на мястото на градината на сегашния хотел Рамада Пловдив Тримонциум и е привличала стотици ценители на вкусните дреболии и бумбара. Спомените „говорят”, че дори посетители от Австралия са пътували, опиянени от славата на филибелийския специалитет. Глезена храна, нуждаеща се от дълго старание, а и голям майсторлък. Посветените в тайната му пазят секретно рецептата.
Геврек
В миналото гевреците се ядяли сутрин, обед и вечер. В прочутата Арменска фурна на Гюро Михайлов планът бил 5 000 геврека на смяна, които съвсем не стигали и отпред постоянно се виели опашки от гладни.
След това през годините по улиците мнозина от нас си спомнят десетки малки будки, в които се продаваха варени гевречета за по стотинки. Всички търсехме тези, покрити с най-много сусам. Постепенно обаче, вероятно с покачването и на цената им, този тип закуски тотално изчезнаха и днес могат да се намерят на съвсем малко места, но и с тотално различен от едно време вкус!
Източник: Lost in Plovdiv
