Под Конституцията липсват подписите на тогавашните двама заместник-председатели на събранието – Никодим Попов и Иван Глушков, а други 74 депутати са отказали изобщо да я подпишат
Конституцията на България навършва 25 години точно днес. В горещото лято на 1991 година от общо 400 народни представители във Великото народно събрание, 309 собственоръчно слагат подписа си в специален регистър, с което удостоверяват общата воля на събранието, България да има нов Основен закон, който да стане постамент за демократичните промени в политико-икономически план. Интересно е, че под Конституцията липсват подписите на тогавашните двама заместник-председатели на събранието– Никодим Попов и Иван Глушков, а други 74 депутати са отказали изобщо да я подпишат. Сред тях има и пловдивчани. Според мнозина участници в процеса преди четвърт век Конституцията е най-голямото постижение на тогавашния политически и обществен елит. Преди да се гласува текстът на посткомунистическата ни Конституция са били преведени 7 такива на други държави, от които в по-голяма или по-малка степен са били взаимствани принципи и правила, които днес ги виждаме като част от родната ни конституция. Депутати от ВНС разказват, че най-много ни е повлияла конституцията на Испания.Макар и създадена в условията на преход, действащата Конституция на Република България няма преходен характер, а почива върху изконни стандарти на модерния конституционализъм и е мислена със съзнанието, че чрез нея се полагат правните основи на една съвременна и демократична държава.
Самият факт, че 25 години имаме устойчива демократична рамка в България е положителен факт и без съмнение една от причините затова е и конституционната уредба, казват студенти по право от ПУ „Паисий Хилендарски”, които преди месец положиха успешно изпита си по Конституционно право. Юридическият факултет на пловдивската Алма Матер е учреден само година след приемането на Конституцията. Сред създателите на факултета е проф. д-р Емилия Друмева, която освен академичен опит има и богат експертен в законодателната дейност на парламента и като съдия в Конституционния съд (2003-2012). Почти връстник на Конституцията, пловдивският юридически факултет е създал солидна банка от кадри-свидетелство за високото ниво на преподаване на конституционноправната материя и последваща професионална реализация на негови възпитаници в различни държавни институции. Един от тях е Радослава Янкулова, която е доктор по конституционно право и главен асистент в ПУ „Паисий Хилендарски”. Тя припомня, че Основният закон в Републиката е претърпял 5 поправки, като последната бе приета през м. декември 2015 г. По думите й пространство за развитие на Конституцията се открива и занапред в полето на конституционния процес и по-конкретно в частта за сезиране на конституционната юрисдикция и от отделните граждани. Според д-р Янкулова, която е най-младият преподавател по Конституционно право в България , е назрял моментът за въвеждане на индивидуална конституционна жалба. „Скептиците изтъкват ниския процент на уважени жалби в държавите, където гражданите са удостоени с правото пряко да сезират Конституционния съд, като аргумент срещу предприемането на подобна стъпка и в Република България. Конституционната жалба обаче далеч няма за задача достигането на високи нива на успеваемост. В случая са важни не толкова количествените показатели, а качествените характеристики на института, измерващи се чрез защита на конституционно гарантирани права на отделните хора”- уточнява Янкулова.
Според нея предназначението на конституционната жалба е да бъде една извънредна и крайна форма на защита при отделни и изолирани от общата тенденция случаи на незачитане на конституционно гарантирани права, а не да служи като щит срещу масовото им потъпкване.
На рождения ден на Конституцията излизат данни, които показват, че твърде малък е процентът на обикновените хора, които познават Основния закон в страната. Българската Конституция засвидетелства полагащото се уважение към основните права и свободи на гражданите, като им посвещава самостоятелна глава. Ето защо добросъвестното познаване и позоваване на Конституцията от гражданите, освен че е техен морален дълг, им дава предимството да се уповават на нея като пряко действащо право, когато личното им пространство бъде нарушено от неправомерни актове и действия на публичната власт.
