Магазините бяха празни, рафтовете зееха прашасали, можеше да видиш отпечатъците от изчерпаните буркани и пакети
Паулина Гегова
Кратка историческа справка:
На 10-ти ноември 1989г. пада социалистическото правителство, начело с Тодор Живков. България се озовава във времена на смяна на режим, смяна на управляващи, смяна на ценностна система. Появява се СДС. Митингите са ежедневие, а народът се разделя на два лагера – леви и десни. Лозунгите са навсякъде. Закриват небето като картонен покрив, докато демокрацията се опитва да пробие и наложи политиката си.
Сега сме 2016-та, но все още помня първия митинг, на който ме заведоха. Бях твърде невръстна и се чувствах като в зоологическа градина, само където клетките бяха отворени, а животните ревяха и пърхаха на свобода. Да, свобода! С това се свързва началото на 90-те. Свобода….и липса!
Точно така, аз съм дете на 90-те! Родих се и израснах в една епоха, която предлагаше толкова много и в същото време толкова малко. С падането на Берлинската стена, паднаха и забраните, но нови ограничения дойдоха, които оставиха своята диря. Ако проследим нишката, ще ги забележим все толкова видно, облепени с нови имена и термини. Замаскирани, но не и анонимни.
Помня, че износвах дрехите на по-големия си брат. Майка ми ми е разправяла, че след избухването на Чернобил храната била застрашена, затова са ме хранели само с вакуумирани пюрета от кайсии. Но то пък и каква храна! Магазините бяха празни, рафтовете зееха прашасали, можеше да видиш отпечатъците от изчерпаните буркани и пакети. Имаше малко, но то бе вкусно. Никога няма да забравя сладкия вкус на пресен хляб, който изяждахме, докато стигнем у дома и трябваше да се връщаме за нов, ако имахме останали стотинки….Ароматът на киселото мляко, което се разваляше, ако не го изядеш до два дни. Сочните плодове и зеленчуци, които ръфахме направо на улицата, сиренето и маслото, което рядко си позволявахме. Кореком бе достояние само за богатите, но ние нямахме тази възможност. Израснахме в бедност, но бедни не се чувствахме. Не и душевно, защото децата на 90-те разполагахме с необятен дух и приключенски нюх, който не стихваше, независимо лишенията. Ако не вярвате, нека ви разкажа…
Целия текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ
В махлата, пълна с деца, играехме мач на улицата, нямаше коли, по-богатите ядяха циганска баница с бял хляб, аз с добруджа. Разликата беше 9 стотинки. Крадяхме сливи от комшийските дворове и гледахме Вилхелм Тел, Робин Худ и Фюри в комшиите с единствения телевизор Опера. Бяхме общност.
Така беше. А аз съм от по-старото поколение, роден съм когато Сталин е умрял. Спомням си как пускаха луканка за празниците, висеше в кухнята на един пирон, нямахме хладилник, а нашите не смееха да си отрежат и парченце, пазеха я за мен така, както аз не хапвах от бананите на децата. Всичко беше вкусно, млякото продавано на килограм, хлябът, прясно изпечен, дините по 5 стотинки и доматите по 10.