Аня Петрова
Все повтаряме, че добри хора няма на този свят. Че само лоши неща ни се случват и кофти новини ни заливат от всякъде. Е, аз пък искам да ви кажа, че това изобщо не е вярно. Ровейки се из сайтове за покупко-продажби, попадам на следната публикация: Краден велосипед търси собственика си. След три прочита на заглавието и един шамар, за да съм сигурна, че не сънувам, отварям обявата и що да видим там. „Днес закупих велосипед, за който съм сигурен на 99%, че е краден” – на същия този велосипед сега му се търси собственикът, че да си го прибере. Разбира се, добрата душа, откупила колелото, не е глупава и превозното средство ще се върне само срещу негово точно описание или снимка на собственика с велосипеда (преди кражбата). За по-малко от 24 часа обявата е прегледана над 17 000 пъти, а реакцията на хората се върти около „евала” и коментари, че ако поне един на всеки десет бяха като този човек, то положението ни би било по-различно.
Едни бурни аплодисменти заслужава този незнаен добряк, че е решил да помогне на също толкова незнаен човек. Наивен по детински, биха го нарекли някои, но това просто е проява на най-обикновена човещинка. Именно този случай ме накара да се замисля за добрите дела, с които съм се сблъсквала и които изведнъж изплуваха в съзнанието ми. Преди години, на книжния пазар във Варна, някъде около Коледа, майка ми е търсила книги от поредицата за Хари Потър, че да ни ги подари за празника. Случайно чува диалог от съседния щанд, където момиче се моли на продавача да й запазят книгата още няколко дена, докато си събере пари. Ако някой дойде и я поиска, ще му я дам, няма само теб да чакам, злобно отговарял продавачът. Няколко минути молби от страна на детето били достатъчни да ядосат майка ми, че да отиде на щанда и просто да каже, че купува книгата. Взима я и я подава на момичето. Пита я дали иска още нещо, а девойката отказва, благодари и се затичва към другия край на пазара, крещейки „Мамо, имам книгата”. За справка, същата тази книга, която е довела до подобна ситуация е струвала около пет лева. Едни никакви пет лева, които са достатъчни, за да позволят на един продавач да се държи като Бог, достатъчни да натъжат едно дете и достатъчни, че да довбесят майка ми. Дали мама се гордее с постъпката си? Лично тя казва,че не, защото това е било най-правилното нещо, което би трябвало да се направи в подобна ситуация. Да помогнеш. Да бъдеш човек.
Толкова сме се забързали в ежедневието си, че думата „доброта” ни звучи като странен герой от някоя приказка, която мама ни е чела преди години. Опитайте се всеки ден да влизате в кварталния магазин с широка усмивка на лице и да поздравявате продавачката. Точно седмица ви трябва, за да видите различния поглед, който тя ще ви хвърля щом ви види. Опитайте се да казвате „Благодаря”, „Моля” , „Заповядай” – всичко онова, на което учим децата си, но ние сами не спазваме.
Никой не очаква, че можете да спасите света.
Да излекувате болните.
Да нахраните всеки гладен по тази земя.
Колко пъти сте се спъвали в малко камъче? Именно – не е важно количеството, а качеството.
Утре не е понеделник, но нищо не ви пречи щом се събудите да започнете своя нов живот с усмивка. С капка доброта. Събудете се по-рано и направете кафе на любимия си. Помогнете на възрастната ви съседка с багажа ѝ. Разсмейте близките си с някоя история.
ВНИМАНИЕ: Добротата е заразна и се предава лесно чрез близък контакт с носител на „болестта”.
П.п. А ти, човеко, който си намерил откраднатото колело – теб ще те помня дълго време и ще те давам за пример. Благодаря, че те има.
Браво на такива хора !!!Добротата е ключът към всяко човешко същество. И животът не е толкава черен дори и в най-мрачните ни и тъжни мигове. Дори когато ни се струва, че всички сили на злото са се съюзили срещу нас, не трябва да губим надежда, не трябва да губим вяра в Доброто, защото то е край нас, и в самите нас.