С малко носталгия за хубавото, което се случва в Пловдив

Спомняте ли си Пловдив от края на 90-те? Помните ли горещите улици, павета, тепета… Помните ли как си пиехме бирата- дълго и протяжно в яката жега пред Мария Луиза или в Стария град на Балабан кафе? А Конюшните на царя тъкмо се раждаха? Помните ли хладната дупка Бира и половина и дядките,  които свиреха стари градски песни? Помните ли къде се разбивахме от танци, кършейки  зашеметени от съмнителен  алкохол тела? Помните ли Устата със Саунд Фордж Бенд и Литъл Бигбенд, Попа? Помните ли Синия Лимон и култовия No sense но онзи- тогавашния ? Помните ли XXXL и как му падна таванът? Билярдните съботи с тонове бира в Капоне или Роял, с букет от усещания- ароматът на отлежал десетилетия хубав тютюн, на зелено сукно и щеки, на наливни парфюми.  
 
Носталгията е задължителна и изключително приятна. Най-често е облак от  спомени, който ни отнася някъде по любимите маси и кътчета, сред бивши гаджета и бивши приятели.  
Но Пловдив се променя, развива се. Градът, градската и клубната култура изживяват малък ренесанс. Кулинарни потайности- много. Алкохолни- още повече. Столичани масово организират уикенд туризъм тук, за да избичат айляка в artnewcafe, да завъртят главите в клуб Грамофон или да почетат с чашка ръка в Библиотеката и Читалнята. Синият лимон отдавна е Петното, което заедно с Конюшните се превърна в еталон за концертни сцени на национално ниво. Двете места са пример, че промяната е движение напред, рядко назад. XXXL отдавна го няма, но пък рок бар Download тресе дългите коси и халбите на почитателите на твърдия саунд. No sense си има малко братче Копа Капана. А близо до тях изплува сумрачния, но титаничен силует на негово величество Найлона- виж, той ще е вечно жив, заради Вожда, Моржа, истинските истории, олющения бар, подпрените на него няколко поколения. Там, в Капана е и бразилската паеля на гръцкия авантюрист, който превърна ресторант Четири свята в кулинарна градска вселена. Пловдивската бохема? Тя е тук и се дави в изкуство и пиво в галерия U P.A.R.K., а във Vinoculture вече бутилират собствено купажно вино Vinpire, инспирирано от открития наскоро при археологически разкопки под Трихълмието скелет на вампир. Търкулете се по Криволак, за да се вмъкнете в Дома на винила или в лабораторията на лейбъла на Мелформатор, който в последно време тресе града от безкрайно парти. Патешкото в Амстердам и Сол и Пипер пък винаги е близо. Както и домашната баница с ярко на вкус и аромат червено вино в Да за теб.
 
Очаква се врати да отворят още куп подобни кътчета, които да моделират новия вкус на развиващия се град. Едно от тях е клуб Баския в Капана. Заведението носи името на култовия съвременен артист. През 2006-та негова изложба събира двама пловдивчани завинаги- Коцето и Ева. Вече като семейство те откриха първата си Баския в Дома на науката и техниката, но след куп перипетии напуснаха помещението там, за да изберат Капана. Дори барът в заведението ще е посветен на големия Жан-Мишел. Акцентът в напитките ще е във виното и пивото, а мезетата ще са специално подбрани месца и сиренца. Клубът още не е отворил, тъй като в Министерството на културата бавят документацията- заведението е в сграда от ансамблов паметник на културата, какъвто е Капана.
Гастрономите под тепетата с трепет очакват стъпването в града на американски барбекюрист, спечелил звезда на Мишлен за ресторанта си някъде в Западна Европа. Очаква се той да се позиционира в бившия ресторант К2. От известно време се носи и приятният слух, че в Капана ще отвори врати и малка семейна френска Брасерия.

Всъщност, много свежи глави мислят и развиват града в различни посоки, поради което Пловдив крие и много потайности. Именно тези хора създават една нова прекрасна култура- за нас, тези, които сме от тук и които идваме тук- за кратко или за дълго.  Днес  Heineken иска да им отдаде заслуженото. Да започнем да ги откриваме заедно и да ги споделяме с #openplovdiv във Facebook, Instagram и Twitter. Включи се и ти – снимай и не забравяй да добавиш хаштага.