11-годишен се учи на Свободно бягане под Пощата
Екипът е маратонки и анцуг, а движенията са щури, опасни и красиви. Коцето е на 18, Алекс на 17, Желязко и Петър на 15, а най-малкият запъртък е на 11- Васко. Петимата са приятели и заниманието им е необикновено- freerun. А по-странното е, че майките им ги подкрепят. Само на Желязко майката е по-предпазлива, защото вече е пукал рамо от скачанията.
В превод спортът означава „Свободно бягане“ и той им дава точно това – свобода и адреналин. Страхуват се всеки път, но това
не пречи да прекарват цял ден на Младежкия хълм или на подлеза под Пощата. Местата се избират по въображение, казват те. Не се стремят към върховете, а се забавляват с всеки провал или успех при скок.
В момента учат най-дребния на лесните неща. Има доста деца в Пловдив, които практикуват freerun. Тяхната групичка е от около 20 човека, от които 2 момичета. Компетентното мнение на младежите е, че малките дами се справят много добре.
Доскоро са тренирали и в залата на Спортното, защото теренът е пълен с удобни уреди. Но това, че няма ток и вода, ги е изгонило от там.
Някои от скоковете си имат имена: прецизен, мънки и лейзи. Докато ги правят, често слушат музика, предимно dubstep.
Като голям бонус им идва и свалянето на гаджета, докато си скачат. Факт е, че наборки и каки се впечатляват изключително. Спират се, гледат, задават въпроси „Опасно ли е“, поощряват ги с „Браво“.
Коцето, Алекс, Петър, Желязко и Васко
Алекс, Петър, Желязко, Васко и Коцето коментират мятанията си и се шегуват помежду си безобидно. Помагат си и се надъхват един друг. Вманиачени са толкова, че вече, когато се прибират и изкачват стълбите на блока, не го правят по нормален начин.
И петимата апелират всеки, който се занимава с freerun, да поставя безопасността си на първо място и да внимава.
